Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Въпросът е дали спонтанното изцеление ще промени нещо? Ще го накара ли да разсъждава различно и да се откаже от алкохола? След като черният му дроб отново заработи нормално, той ще продължи да пие, а неговият ангел-хранител ще си скубе къдравите коси… Посланията, които успя да предаде чрез съвестта му или коментарите на неговите приятели и познати… не помогнаха. Той не желае да слуша нито вътрешния си глас, нито гласовете отвън и това е идеалният начин да пропусне целта на живота си.
Всъщност, остава още едно нещо: здрав бой. Много е вероятно черният му дроб напълно да откаже и той да започне да се превива от болка… Жена му и без това вече се е изнесла, след което той все по-често бърка думите и не успява да контролира агресията си; ето че е сам в болницата, защото приятелите му „по чашка“ никога не са му били приятели — нещо, което впоследствие болезнено се налага да разбере. Е, сега вече има необходимото време да помисли. Възможно е да осъзнае, че причината за прекомерния алкохол са страховете му. Едва когато го разбере, той наистина ще се излекува.
Добра или лоша е болестта? Иска ли повреденият черен дроб да прати някакво съобщение на притежателя си, или той трябва да го замени с нов, може би отглеждан изкуствено? Възможно ли е лечение без промяна в мисленето?
Зад всяка болест се крие скрито послание на душата ни, независимо дали става дума за безобидна хрема или рак. Не е нужно да се борим с болестта, тя иска да разберем посланието й и да променим мисленето и действията си — така ще изпълним задачата и симптомът ще изчезне.
Какво имам предвид, когато казвам скрити послания на душата? Ето няколко примера:
• Очите са сетивен орган, с който виждаме света; с тях възприемаме част от света. Ако имаме някакви функционални смущения, би трябвало да се запитаме какво не искаме да видим — какво не искаме да видим по начина, по който то съществува. Или кое точно ни изнервя, че не можем повече да го гледаме? Поговорката „Любовта е сляпа“ и изразът за розовите очила показват същото. Ние не виждаме нещата ясно, очертано, не така, както всъщност съществуват, погледът е замъглен, а очилата са патерици, за да се прескочи собственият ограничен светоглед, който иска да се изплъзне от реалността. Нека зададем смисления въпрос има ли нещо, което човекът със засегнато зрение не желае да види? Дали някой не е късоглед, защото му липсва прозорливост? Дали не използва често изрази от сорта „вече не искам да го виждам“? Дали не се е програмирал сам по този начин и просто казва на глас истината — че живее в скалъпена представа, изопачава реалността и не иска да я разгледа и види?
Иска ми се да поясня защо лошото зрение няма нищо общо с болните очи със следния интересен пример. На един свой семинар известен германски хипнотерапевт върна мъж с голям диоптър в детството му. Човекът беше поставен да легне, свали си очилата и затвори очи. Хипнотизаторът го върна в десетата му година, когато както самият той преди каза, още не носел очила. Мъжът промени начина си на говорене и внезапно забърбори като малчуган, спомена за веселите тапети в спалнята, някои случки в семейството и т.н. След това терапевтът му даде книга и го помоли да прочете пасаж от нея.
Човекът под хипноза — забележете без очила — започна да чете без да бърка, като десетгодишен, когато те не са му били нужни. Публиката силно се развълнува. След като прочете откъса докрай, хипнотизаторът отново го върна в настоящето, накара го да се изправи и да прочете още веднъж същия пасаж. Този път мъжът каза, че нищо не вижда и помоли за очилата си.
Зрителите бяха изумени. Току-що бяха получили доказателство, че лошото зрение на мъжа не се коренеше в очите му (защото явно той можеше да чете без очила), а че е свързано с гледната му точка. Дължи се на мнението му, на модела, през който гледа света, на начина, по който вижда себе си в света, на оценката, когато определя доброто и злото. С отворено, искрено, неограничено сърце и със светогледа на десетгодишен той можа да види редовете, въпреки че гледаше със същите очи. Но възрастният мъж, белязан от много събития, конфликти и разочарования, съответно с ограничен светоглед, не успя. Отново стигаме до това, което наднича през очите — душата; безсмъртният, духовният елемент; този, който обитава тялото.