Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Били чували за някакъв професор от Калифорния, разследващ подобни случаи на деца, които си спомнят минали животи. Свързват се с него (индиеца проф. Хемендра Бенерджи) и през зимата на 1981 г. заедно с жена си и двама шведски журналисти от списание Allers той пристига в Дес Моинес, за да проучи случая на Роми Крие. Това, така да се каже, е „идеалният случай“ за изучаване на реинкарнация, защото един изследовател поема пример, който още не е решен от страна на засегнатия. Повечето пъти човек просто се позовава пост фактум на информацията с надеждата, че всичко от казаното е коректно. След като проф. Бенерджи е информиран от родителите, разбира се, и от самата Роми за всичко с подробности, те седнали в колата и отпътували.
С наближаването на Чарлс сити, Роми ставала все по-неспокойна. Тя се катерела по предната седалка и когато влезли в града, казала: „Трябва да купим цветя за мама Уилямс. Най-много обича сини. И не бива да влизаме през предната врата. Трябва да отидем зад ъгъла до вратата в средата.“ Купили, както пожелала, букет сини цветя. Още веднъж погледнали в телефонния указател и се уверили в името и адреса на Луис Уилямс. Естествено Роми показвала пътя.
Най-накрая двамата репортери откриват описаната от дъщерята къща в едно от предградията на Чарлс сити. Тя се оказва бяло бунгало без червени цигли, както твърдяла Роми. На една табела пишело: „Моля, ползвайте задния вход.“ Когато почукали, подпирайки се на патерица, се появила възрастна дама. На десния си крак имала превръзка. Попитали дали тя е г-жа Луис Уилямс. Тя потвърдила. „Имали ли сте син на име Джо?“
„Да.“
Казали й, че биха желали да си поговорят малко по-подробно за това, но г-жа Уилямс отвърнала, че в момента е невъзможно, защото имала час при лекар. По-късно, след около един час, тя с удоволствие щяла да бъде на тяхно разположение. Роми била много разочарована, защото си представяла средната с предишната си майка по съвсем различен начин. Синият букет си останал така. Очите й се напълнили със сълзи.
След един час групата от седем души отново застава пред вратата на г-жа Уилямс. Изглежда че тя ги е очаквала и ги кани да влязат. Малката Роми можела да даде букета на г-жа Уилямс. Тя била приятно изненадала и казала, че за последен път е получила такъв букет от сина си Джо. Разказали й за Роми, която си спомняла миналия живот на сина й. Г-жа Уилямс слушала онемяла. Сигурно се е чувствала като някого, пред когото внезапно се появили извънземни и започнали да му разказват истории от миналото. Наложило й се да потвърди подробностите и постоянно питала: „Откъде тя знае всичко това?“ Жената не разбирала как едно малко момиченце е научило за нея и починалия й син, след като не познавала никого от Дес Моинес, който би могъл да е разказал историята на Роми. Попитали я защо е описала къщата с червени цигли, а тя отвърнала, че преди години силна буря предизвикала големи поразии в Чарлс сити, покривът се повредил и се наложило да бъде препокриван. А защо Роми твърдяла, че в къщата трябва да се влиза през страничната врата? — По онова време Джо я бил накарал да престрои къщата. Посъветвал я да заключва предната врата през зимата.