Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Помислете за това!
• Какво ни казват ушите? И тук изразите са показателни: повече не мога да слушам, слушам с едно ухо, седнал съм на ушите си, по-слушам и по-слушание и т.н. Тези изрази ясно показват къде е проблемът на хората със засегнат слух: те не искат да чуват, капсулират се, не издържат на критика, не искат да по-слушат. Те просто не-чуват това, което не искат да чуят, което не им пасва. Подобни хора се отличават често с подчертано твърдоглавие и духовна обездвиженост.
Естествено, лошото чуване би могло да означава и реакция на прекалено многото шум днес.
• Главоболието очевидно показва, че някой си блъска главата за нещо. Той не може да запази разума си спокоен. Някои действат безразсъдно или не могат да се наложат като личности. На други им завъртат главите. Едни са много дебелоглави, а други — не могат да проумеят. Това показва, че хората с главоболие често са честолюбиви и се опитват да минат с глава през стената. Не е изключено честолюбието, властолюбието и волята на засегнатия да се „качат в главата“ му. Този, който прекалено работи с главата си или много разсъждава за смисъла, нарушава равновесието сърце/разум. Той е твърде претоварен. Втълпил си е нещо и го преследва едностранчиво. Главоболието показва, че в мисленето на засегнатия има нещо фалшиво, когато си блъска главата над абсолютно маловажни неща, иска да се подсигури от всички страни, премисля и все премисля, докато му бръмне главата.
• Ето и някои други изрази, които казват повече за органите ни: когато съм под напрежение, ми се ходи по нужда; бълвам жлъч и отрова (т.е. трябва да се научим да владеем агресията си); студеното сърце или безсърдечието също оказва влияние върху жлъчката. Тук повдигнатите въпроси се отнасят до това дали винаги слушаме сърцето си и какво място имат чувствата в живота ни. Едва ли има човек, който не знае, че когато някой ни ходи по нервите, действително страда нервната система. Хората с кожни болести трябва да се запитат какво става под кожата им или къде ги „сърби“; настиналият му е дошло до гуша39 или не чува нищо от прекалено много работа40; хората със стомашните проблеми ги е ударило нещо в стомаха — дали любовта им не минава през него? А може би някой е кисел или нещо го яде? Изразът, че човек има неспокоен стомах или е напълнил гащите от страх, показва, че червата са свързани със страховете. Паричните проблеми също имат отражение в червата. „Гъзарът“ (Geldscheiser (?)) показва тази връзка. Съответно констипацията има нещо общо с нежеланието да се жертваш или с нежеланието да го оставиш на мира — скъперничеството.
Подлизуркото, който раболепничи пред другите, става безгръбначен, за да напредва в живота. Той се страхува да развие собствения си живот и личност и да се наложи. (29)
И т.н. в този дух.
Душата предава съобщенията и сигналите си чрез „болести“, а животът го прави чрез нещастни случаи. Те принципно крият генерално послание към нас, т.е. в случаите, когато (както сме свикнали да казваме) сбъркаме пътя, попаднем във водовъртеж, загубим равновесие, излезем от релси, ходим върху тънък лед, спъваме се или сме в дупка. Счупванията прекъсват настоящото ни дело и ни пречат да продължим нататък. Болестта винаги ни прави по-честни и вади на бял свят това, което често се опитваме да избегнем. Ако този подход към болестите ви интересува в детайли, ви препоръчвам книгата на Торвалд Детлефсен и Рюдигер Далке „Болестта като път“ (29) (от която взех по-горните примери).
Съществуват и кармично обусловени болести.
Преди да се инкарнираме (обикновено заедно с придружителите си — т.нар. ангел-хранител и/или духовното ни семейство), ние скицираме житейския си модел, а той съдържа и вродени болести, в случай че сме поискали да се освободим от него.
Възможно е в минал живот седмици наред да сме измъчвали някого с капки вода, капещи бавно и продължително на главата му, и затова сега, в настоящия си живот, да имаме мигрена: за да почувстваме страданието на онзи човек. Вероятно преди сме изболи очите на наш враг и днес се раждаме незрящи или при нещастен случай губим зрението си.
Нещо такова е възможно, но може и да не отговаря на истината. При кармическа болест лечението се оказва невъзможно, защото инкарнираната душа иска да уравновеси това, което е било причинено на друг човек.
39
Die Nase voll haben — непреводим буквално израз, в който участва органът „нос“ — бел. прев.
40
Zu viel um die Ohren haben — бел. прев.