Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Нека си го представим картинно: прочитаме в Bild или някъде другаде за зверско убийство, при което мъж изнасилил няколко деца, а след това с чук разбил черепите им. Не пожелаваме ли в такива случаи най-лошото? Не искаме ли един ден извършителят да го сполети същото? Да приемем, че той умира след няколко години, преражда се скоро след това и малко по-късно не само е обезобразен по лицето, но и ослепява. Нека приемем, че сме лекарят, при когото майката води детето си, било преди това брутален детеубиец, и виждаме, благодарение на ясновидските си способности, че това е мъжът, убил онези деца. Как бихме постъпили? „Животът“ ли направи така, че той да изглежда по този начин? Ясно е, че ситуацията в живота му е неговата собствена матрица, която трябва да се реализира.
Това естествено е измислен пример и не трябва да означава, че всички инвалиди преди това са били убийци. Възможно е обаче този детеубиец днес да има съвсем нормално семейство, дори и три чудесни деца, а един ден те да бъдат убити, за да разбере как са се чувствали родителите на онези, които той някога е убил.
Както казах, трябва да сме внимателни с присъдите. Само защото някой е инвалид или обезобразен, не означава, че той е лош или в миналия си живот е бил такъв; не само децата-медиуми могат да потвърдят това, но и всеки хипнотерапевт, специалист по регресивно спомняне или ясновидец (подобни трагедии често излизат на бял свят при техни сеанси).
Следователно болестите не биха имали никакъв смисъл, ако можеха да бъдат излекувани, без да се знаят причините им. Истинското лечение може да настъпи само, когато сме разбрали посланието на симптома и сме разрешили конфликта. Стана ясно, нали?
Така, направихме преговор.
Нека сега си зададем следващия въпрос, а именно…
13. Съществуват ли тъмни сили?
За да отговорим, ще трябва да проникнем още по-дълбоко във финия свят и да се запитаме друго: „Наистина ли отвъдното съществува?“
Всички знаят, че има тъмни субекти. Какво обаче има предвид Алберт Пайк, когато говори за Луцифер? Той човек ли е? Едва ли. Дали не става дума за фино-материално същество, евентуално „паднал ангел“ или „демон“ (от гр.: daimon = свръхчовешко същество), което вдъхновява илюминатите? И къде би могло да съществува то? А другите фини същества?
Точно там — в отвъдното!
Всъщност отвъдното — или фино-материалният свят — е нашият истински дом. Това са измеренията, от които идваме; реално там е полето на съществуването ни и родината, в която един ден отново ще се завърнем. В отвъдното истинското ни семейство — на душите — си е у дома. Ние го напускаме доброволно, за да поемем някаква задача — или казано по-забавно: да играем играта на живота. Условно можем да го наречем място на теорията, което изоставяме, за да познаем живота на практика.
Когато след физическата ни кончина отново се върнем там, ще заварим духовното си семейство отново така, както сме го оставили — сякаш изобщо не е минало никакво време (защото само в материята съществува пространствено-времеви континуум). Ще видим живота си, задачите, които сме си поставили и които сме изпълнили — кои повече, кои по-малко успешно. Върнали сме се; за някои хора животът би могъл да изглежда като лош сън, за други — като дълго пътуване, от което са се завърнали в родината си.
Всеки, който е преживял т.нар. клинична смърт, може директно да ме разбере. Става дума за стандартна ситуация, в която поради нещастен случай, болест, кома или т.н. човек известно време е „мъртъв“. Информацията на хора, преживели клинична смърт, е сходна:
• Преживяването напомня напускане на тялото през тунел и реене над него.
• Нередки са случаите на срещи с духовни същества (роднини, приятели, ангел-хранител…), които се появяват в неестествена светлина.
• Хората виждат живота си като на филм; всички важни моменти се повтарят още веднъж и човек ги наблюдава.
• Среща с върховно същество, от което струи лъчиста светлина и дава усещане за пълна хармония и щастие.
• На някои хора се казва, че трябва отново да се върнат на Земята, за да довършат матрицата си.
• Връщането във физическото тяло често се възприема като разочарование.
Който някога е имал подобно преживяване, познава копнежа по него. Самият аз вече два пъти имах удоволствието да посетя отвъдното и мога да потвърдя казаното. За кратко човек хвърля поглед към „небето“, към нашия дом, и усеща тръпка на носталгия. Спомня си изходната точка на пътуването, изпълненият със светлина свят на хармония, музика и радост.