Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Въпреки че г-жа Уилямс не вярвала в прераждането и всичко й се струвало доста невероятно, тя се почувствала привлечена от Роми. Двете отишли в съседната стая. Когато отново се върнали, се държали за ръце. Г-жа Уилямс носела снимка в рамка и, грейнала от радост, казала: „Тя разпозна всички.“ Показала я на присъстващите — снимката, която направила на последната Коледа преди смъртта на Шийла и Джо. Г-жа Уилямс отново повторила, че в съседната стая Роми разпознала всички от снимката. В хода на разговора майката отново потвърждава много от нещата, които Роми е разказала на родителите си. Действително през 1975 г. при нещастен случай Джо и Шийла загинали с мотор и наистина двамата имали три деца. Имената на роднините, споменати от Роми още вкъщи, са верни. Госпожата потвърждава пожара, за който говори момичето и в който тя изгаря ръката си.
Нито г-жа Уилямс, нито родителите на Роми обаче били готови да повярват в реинкарнацията. Твърде обременени от църковната догма, те не можели да приемат прераждането на Джо. За тях тримата случката остава неразгадан феномен, но г-жа Крийс изключва дъщеря й да е измамница: „Със сигурност мога да кажа, че дъщеря ми не лъже.“
Този пример ясно показва колко е трудно хората да скъсат със старите си убеждения. (27, S. 29ff)
Във втория пример условията са други, защото детето расте при родители, които са наясно с реинкарнацията. В главата „Тригодишен изобличава убийците си“ четем криминална история, разказана от известен израелски професор и лекар, Ели Лаш:
Друзите са народ от около две хиляди души, които вече дълго време живеят из Ливан, Сирия, Йордания и областите на днешен Израел. Те не са нито мюсюлмани, нито християни и имат своя собствена религия. В Израел могат да бъдат открити най-вече в Голанските възвишения. Те са единствените не-еврейски граждани в израелската армия. Прераждането е центърът на вярата им. Когато едно дете бъде родено, се преглежда за родилни белези, защото друзите са убедени, че те показват смъртоносните рани, нанесени в някой предишен живот. Ако намерят такива, изчакват, докато детето започне да говори, и се опитват да разберат нещо повече за предишния му живот, за да открият опорните точки за предишната му смърт. Знае се, че малките деца често не правят разлика между станалите преди и настоящите житейски събития, вследствие на което изживяват всичко като в един живот. Когато обаче станат на три години и вече определено могат да различават миналото от настоящето, с детето се отива на мястото (ако го е споменало), където то твърди, че е живяло. Обикновено това е церемония, за която се сформира един вид местна разследваща комисия под ръководството на най-старите жители в селото.
Едно такова дете с червен родилен белег на горната половина на челото си навършва три години; съставена е група от петнайсет мъже. В нея влизат бащата и други роднини на момчето, някои от най-възрастните мъже, както и представители на три околни села. От обясненията на малчугана става ясно, че той трябва да е живял някъде в околността. Единственият поканен не-друз е професор Ели Лаш, известен с интереса си към прераждането. Групата стига до съседното село. Питат момчето дали му е познато. То отвърнало, че е живяло другаде. Отиват в следващото. Там отговорът е същият. Пристигат в трето село. Момчето потвърдило, че това е неговото село. Внезапно си припомнило предишното име.
Още преди месеци то споменало, че някакъв мъж го посякъл с брадва, но не помнело имена, а сега вече знаело името и фамилията си от миналия живот. Единият от старците от близко село, който участвал в групата, познавал мъжа с това име. Той казал, че преди около четири години е бил обявен за безследно изчезнал, защото се смятало, че е станал жертва на военните безредици в района: това съвсем не било рядкост — хора да попаднат на границата между израелци и сирийци и да бъдат пленявани или разстрелвани като шпиони. Тръгнали през селото. Момчето посочило къщата си. Събрали се много зяпачи. Детето спонтанно направило крачка към един мъж и казало: „Ти не си ли…?“ (Ели забравил името.) Мъжът отговорил само с едно „Да“.
„Преди ти бях съсед. Веднъж се скарахме и ти ме уби с брадвата.“ По думите на Ели Лаш, мъжът пребледнял. А тригодишният казал: „Даже знам къде ме зарови.“
И така цялата група, придружена от зяпачите, се отправя към поляните край селото. Подканили мъжа, когото малкият посочил за свой убиец, да дойде с тях. След като ги завежда на полето, момчето, застанало пред една камара камъни и казало: „Под тези камъни скри тялото ми и отсреща зарови брадвата.“ Хората преместили камъните. Под тях намират селски дрехи и скелет на едър човек. Черепът, както ясно можело да се види, бил разцепен отпред. Всички загледали посочения от момчето убиец. Той признал постъпката си. След това отишли на другото място, където според момчето била скрита брадвата. Не им се налага да копаят дълго, за да я намерят.