Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Сигурно е Канета — каза Харди. — За срещата ни. Ако ти се прииска да останеш, няма да те изхвърля.
— Шегуваш ли се? Няма да можеш, дори и да се опиташ.
— Бил Тилтън всъщност го има в указателя.
Бяха се настанили в задимената, стъмена зала. Фримън бе привлечен за късмет. Харди долавяше, че Канета прие присъствието на стопанина с крайна неохота. Но сержантът се бе сдобил със сведения и искаше да се похвали какво е открил.
— Не беше трудно — заяви той. — Беше ми по силите.
— Явно вече си се справил, Фил. — Харди бе готов да го гали по посока на косъма колкото е необходимо, само и само да изкопчи всичко от него.
Но Канета май си имаше собствена мотивация.
— Той е застрахователен агент във фермерския осигурителен институт. Позвъних там от участъка, за да разбере, че е законно полицейско обаждане.
— Браво — похвали го Харди. Вдигна поглед към Фримън и безмълвно му нареди да си затваря устата. — И той обади ли ти се?
— Не беше минал и час. Аз направо минах на въпроса. Казах му, че става дума за разследване за убийство и се нуждаем от сътрудничеството му. Защо е звънял на Рон? Той ми отвърна, че компанията му се заинатила за изплащане застраховката на Брий, тъй като тя била убита и така нататък. Повери ми, че отговорникът за исковете не желаел да изпрати чек — говорим за две големи суми, — докато не станело ясно, че Рон не е убиецът. Е, аз се позакачих с него и той каза, че за пръв път попадал в подобно положение и то заплашвало поста му. А сега, дръж се, това ще ти допадне.
Харди премълча, но осъзна, че Канета очаква от него да каже нещо.
— Предавам се.
Подържа го още миг в напрежение и после се усмихна.
— Секретарката му напуснала заради този случай. Мари не вярвала, че Тилтън е способен да постъпи толкова долно с Рон, който бил най-милият…
— Мари? — Харди неочаквано схвана.
Канета пак се усмихна.
— И аз така реагирах. А Тилтън продължи: „Да, Мари Демпси“.
— Същата Мари от телефонния секретар ли?
— Така излезе. — Канета направо сияеше от детинска гордост. — Мари е… била му е секретарка… на Тилтън.
Харди кимна със задоволство. Това е добре. Ще зачеркне две от имената. Застрахователни вълнения.
— Знаеш ли, Фил, страхотно си се справил. Ако искаш, ще те похваля пред Глицки.
— Не. Майната му на Глицки и на чиновниците. Не искам да постъпвам при тях, обаче нямам нищо против да им натрия носовете. — Внезапно Канета посочи Фримън, който бе несвойствено мълчалив, и пурата му.
— Случайно да имате още една?
Фримън кимна, каза, че да, имал, стана и се стопи в тъмното фоайе.
— Сигурен ли си, че е готин? — попита Канета.
„Готин“ бе последната дума, която би хрумнала на Харди, за да окачестви Фримън, но разбра какво има предвид Канета.
— Той е най-умният тип на тоя свят, Фил.
Канета хвърли поглед през рамо.
— Сигурно и най-грозният.
Харди, снишавайки глас, не се сдържа и се усмихна.
— Е, не можем всички да сме идеални. Но ти гарантирам, че можеш да му имаш доверие. Няма да се целуваш с него я.
Канета целият потръпна.
— Ще се опитам да се сдържа. На бас, че ще успея.
— Какво ще успеете? — Още един от многобройните таланти на Фримън — способността да изниква изневиделица. Носеше цяла стиска пури, бутилка червено вино и чаши — винаги държеше такива запаси в кабинета си. Остави пурите на масата. — Заповядайте, сержант. Трябваше веднага да ви предложа. Изпуснах ли нещо? — Нареди чашите и понечи да ги напълни.
Но Харди го спря с ръка.
— Не ми наливай, Дейвид. Работя.
Канета постъпи по същия начин.
Фримън сви рамене. И той работеше, но беше събота вечер. Можеше да изпие чаша вино, цяла бутилка, дявол да го вземе, — а мозъкът му пак щеше да си действа изрядно, слава тебе, Господи, дори може би малко по-добре от сега. Същото се отнасяше за Харди и Канета, но Дейвид отдавна бе усвоил, че няма смисъл да внушаваш каквото и да било на родените след войната. Те работят. Работата е сериозно нещо. Не бива да се смесва с удоволствието, иначе току-виж… какво? Ще умрат ли? Божичко, нищо чудно, че грохваха до един.
Но си пийваше и слушаше как Канета продължи да разказва какво е открил. „Е, поне ще запали една от пурите ми — мислеше си Фримън, — макар че и това, разбира се, ще го довърши.“ Сержантът четеше от бележника си със спиралата.
— Коджий Сасака има салон за масажи. „В нашите ръце“. Така се казва. Поразпитах този-онзи в участъка. Законен е. Никакви възражения, никакви оплаквания. Тя прави масажи, колкото и да не ви се вярва. Както и да е, затова е търсила Рон.
Прелисти страниците си.
— Толкова. Тилтън, Мари и Коджий, нали? А ти пое Пиърс, нали така?