Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Днес Джеф несъмнено бе, дошъл заради отравянето на водата. Освен ако не убиеха президента или не станеше земетресение от осма степен, то щеше да е водещото заглавие утре, а и гъмжеше от политически елементи.
Но сега, след като си подаде носа през вратата му, първо най-важното. Джеф се извъртя от компютъра си и му махна да влиза.
— Големият Диз — усмихна се той. — Как си? — После се сети и внезапно стана сериозен: — Как я кара Франи?
Харди направи гримаса. Какво да му каже?
Джеф възмутено поклати глава.
— Иде ми да дам под съм Брон, Прат, Рандъл и цялата им пасмина. Или да ги убия. Може и двете.
— Струва си да се обмисли.
— Значи си чул обаждането ми у вас?
— Не. Цял ден не съм се прибирал.
Думите му изненадаха Джеф.
— Ами съобщих ти, че се каня да посветя на историята с Франи една-две колонки в понеделник, може би ще направи впечатление на когото трябва. Мислех, че можеш да ми предоставиш подходящ цитат.
Харди се усмихна вяло.
— Нищо, което да става за отпечатване в приличен вестник.
Джеф го изгледа въпросително.
— Значи не си чул съобщението ми и все пак си тук?
— Видях свободно място за паркиране. Господи, цялата улица беше празна. Какво друго да направя? Казах си: „Ей, ти, що не вземеш да размениш няколко приказки не за печат с добрия си приятел Джеф?“
Думите му предизвикаха усмивка у събеседника му. Някога Харди пропускаше да направи пред Джеф уговорката кои от репликите му не са за печат. От това не произлезе нищо хубаво и оттогава Харди смяташе за необходимо да включва думите „не е за печат“ при всеки свой разговор с Джеф, дори и на чисто светски теми.
— Очаквах да го кажеш — усмихна се журналистът.
— Освен това — продължи Харди, — сметнах, че може да знаеш нещо, което на мен не ми е известно.
— Възможно е. Специалист съм по Средновековието и Викторианска Англия.
— Ядец! — Харди щракна с пръсти. — Нито едното, нито другото. Говорех по-скоро за Франи, Брий или Рон Бомонт, за тая история с МТБЕ. — Замисли се за миг. — За Деймън Кери. За Ал Валънс.
Джеф се ухили.
— Свърши ли? Струва ми се, че пропусна жена ми и неколцина сенатори.
Харди разпери ръце в знак на безсилие.
— Май не съм съвсем наясно как да свържа всички тези неща помежду им.
Репортерът извъртя инвалидната си количка, за да застане с лице към Харди.
— А в замяна аз ще получа изключителни права върху тайната, заради която Франи е в затвора, така ли?
— Не, но можеш пръв да научиш кой е убил Брий.
— Надуши ли го вече? Всички твърдят, че бил съпругът й. Рон ли е?
Харди поклати глава.
— Ейб Глицки, който, може би си спомняш, е шеф на „Убийства“, определено не го твърди. А Ейб е човекът, който се занимава с тази работа.
— И не е по петите на Рон?
Настъпи мълчание.
— Не е Рон.
Прозвуча едва ли не сякаш Глицки твърди с положителност, че Рон не е убиецът, което не бе вярно. Но ако Джеф го е схванал така, няма да опровергава това впечатление.
— И кой е според теб? Подозираш ли някого?
Както си седеше на стола, Харди въздъхна. Беше събрал доста сведения. Но вместо да чувства, че се е добрал до нещо в разследването си, осъзна, че не би могъл да определи до какво точно. Когато помоли Елиът да му разкаже за Деймън Кери, сам се изненада не по-малко от Джеф. Откъде изникна този въпрос?
Джеф поклати глава.
— Това ще му се отрази крайно отрицателно, Диз.
— Навярно. Но ми се ще да науча повечко за ония двамата — за Брий и кандидата.
Приготвяйки се да му отговори, Джеф се облегна назад в инвалидната си количка зад бюрото. Подръпна мустаците си, почеса се по брадата, бръсна с ръка ризата си отпред.
— Нямаме бърза работа — подкачи го Харди и го озари с многообещаваща усмивка. — Само дето на Франи й дойде нанагорно, задето спазва обещанието си.
Най-сетне репортерът въздъхна.
— Знаеш ли, проблемът е във взаимосвързаностите — поде той. — Ти не свързваш нещата. — Но Джеф все още не бе готов да изплюе камъчето. Немирната усмивка от младостта му се мярна бегло на лицето му, докато се привеждаше напред, събрал длани на бюрото пред себе си. — Нали си спомняш разговорите ни „не за печат“? Това ще е един от тях — поверителен и личен.
— Съгласен съм. Разбрах. — Харди започна да се чувства като католически свещеник в изповедалня. Още няколко дни като последните и ще е научил всички тайни на хората, а не ще може да каже ни една от тях. Но ако за познанието трябва да се плаща, той е готов.
Неуспешният пазарлък на Ева. Можеше само да се надява, че за него той няма да се окаже толкова злополучен, колкото за нея.