Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— И така, това е поверително, само за твоите уши — подчерта Джеф. — Ако не помага пряко на Франи, казаното си остава тук.
— Дадено. — Харди стана и двамата се ръкуваха над бюрото. — И тъй, какви са взаимосвързаностите? — попита той.
— Ти сам току-що ги назова, Франи е в затвора. Кери има свое кътче в съзнанието ми — изборите, днешното отравяне на водата. Досега не ги свързвах. — Очите му заблестяха от заинтересованост. — Но те са свързани помежду си, нали? И все с Брий.
— Така смятам и аз.
Джеф зашава в количката, реши се и кимна.
— Споменах ли вече, че „не е за печат“?
Харди умираше да разбере какво знае Джеф, но не биваше в никакъв случай да показва любопитството си. Усмихна се нехайно.
— Един-два пъти.
Зачака.
— Кери всъщност е добро момче, особено за политик. Бил съм няколко пъти с него в пресцентрове, след някой банкет, неофициално — съвсем както сега с теб — той е свестен. А и играе почтено с нас.
— С нас ли?
— С репортерите, медиите и така нататък.
— Добре. И?
— Така. Та човек като него, а понякога и като мен, открива някакъв факт и един вид неофициално решава да не го прави обществено достояние.
Харди вдигна вежди.
— Извинявай. Стори ми се, току-що те чух да казваш, че медиите могат да проявяват известна сдържаност.
Джеф потвърди с кисела физиономия.
— Говоря лично за себе си. Не че се фукам с това, но се случва. Понякога. — Пред скептичния поглед на Харди журналистът широко разпери ръце. — Добре де, рядко. Работата е там, че Кери не е женен и може да се среща, с когото си поиска. Както е правил и нашият президент, това си е негова лична работа. Не е за новините.
— Но Брий е била омъжена.
— А може пък да не са правили нищо, да го наречем, плътско. Може тя просто да е прекарвала доста време с него, и то само заради кампанията и работата.
Харди се приведе напред.
— Но ти знаеш нещо друго?
— Дали съм ги засякъл на местопрестъплението ли? Не. Но съм сигурен. Според мен те са се обичали.
На Харди му потрябва малко време да осъзнае думите му, макар в крайна сметка да подозираше подобно нещо. Но Джеф продължи:
— Живеели са само на пет-шест преки един от друг, и двамата на „Бродуей“, както знаеш.
— Не, не знаех за него. Само за нея.
— Е, Кери също. Къщата му е оная трийсетстайна колибка точно на ъгъла с „Бейкър“. Ако я видиш, няма как да не я запомниш, а ти си я виждал. — Джеф като че ли изпитваше едва ли не облекчение, че може да разкрие тайната си. Щом е обещал да не я печата, най-добре бе да я сподели с някого, който на свой ред не биваше да я издава. — Както и да е, преди няколко месеца натисках Деймън за интервю — както казах, пътищата ни се преплитат — и той ми предложи да се срещнем у тях след няколко часа, щял да намери нещичко и за мен. Щял да се върне от Чико или от някъде си, щял да бъде сам, тоест без Валънс. Само че като отидох у тях, кой, мислиш, ми отвори вратата — Брий Бомонт.
— Облечена ли?
Джеф се изкиска.
— Ама че мръсно подсъзнание имаш. Да речем, че беше облечена като за вкъщи. Като за вкъщи и много, много привлекателна. — Замълча, припомняйки си, после въздъхна. — Много. В зелена копринена блуза с дълбоко деколте, ленени панталони, боса. Определено си спомням, че бе забравила да си облече бельо над кръста. Повярвай ми, такова нещо не се забравя, особено при нея, дори и да не си опитен репортер като мен, схващащ всички подробности.
Харди искаше да го накара да продължи:
— Та да чуем колко е била хубава.
— Доста повече от хубава, Диз. Във всеки случай на масичката имаше бутилка шампанско в кофичка, а иначе къщата бе празна. Така че попитай ме дали не се чувствах като навлек? Аз това!
— И какво се оказа?
— Очевидно е имала намерение да го изненада за добре дошъл след дългия път. И тъй, той изниква десетина минути след мен, отваря вратата и казва нещо като „Здрасти, Брий, колко хубаво, че си тук. Е, та какво става с проклетите бензинови добавки?“. Кажи ми, че съм гениален, но веднага схванах какво се крие зад това.
— Ти си гениален.
Джеф кимна.
— Все някой трябва да бъде. Както и да е, бяха двойка и аз го разбрах, а те разбраха, че съм разбрал. И им казах, че ще си трая.
— Извини ме за любопитството, но защо го направи?
Той поклати глава, сякаш това си оставаше загадка и за самия него.
— Не зная, Диз. Човекът ми допадаше. Допадаше ми политиката му. За тях това бе много важно. — Той открито погледна Харди в очите. — Абе просто така реших. Срам ме е да го призная, но бих направил същото дори и за теб.
— Няма да ти се наложи — отвърна Харди. — Не съм спал с Брий. Но не се ли изкуши да разкажеш на полицаите след убийството й?