Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Защо? Не съм чул да подозират Деймън.
Харди го изгледа въпросително.
— Ако не друго, Джеф, тя е убита и ти знаеш, че той й е бил любовник. Това сигурно е от значение за разследването. Може би дори е съдбоносно.
— Но също е от значение за кампанията на Деймън, може би дори е съдбоносно. Не я е убил той, Диз. Няма начин. Освен това искам да го изберат и със сигурност не бива да казвам на ченгетата каквото знам. Навярно, ако някой от инспекторите бе дошъл и бе навързал нещата, ако ме бе попитал направо… Не зная, току-виж се бях изкушил. Но никой не ме попита. Никой.
— Но както сам казваш, Джеф, всичко е взаимосвързано. Би следвало да е. — За да подчертае думите си, Харди тупна по бюрото. — И тъй, наградата ти днес е въпросът кой замърси водата? Какво представлява „Съюзът за чиста планета“?
Джеф отново зашава в инвалидната си количка, вдигна ръка към изморените си очи и ги потърка. Хвърли поглед на часовника си и внезапно видя, че навън е паднал кафеникав здрач.
— Кога ли ще се науча да не работя в почивните дни? Защо съм тук в събота?
Харди се приведе напред. Джеф знаеше още нещо и се бореше със себе си доколко да му се разкрие. Харди си даде вид, че му е все едно.
— Искал си да напишеш някоя и друга колонка за Франи.
Което ги върна към изходната точка. Джеф поседя за миг неподвижно, после подкара количката към ниска кантонерка. Върна се при бюрото с дебела папка и взе да я разлиства.
— „Милицията на Йосемити“. „Отмъстителите на Валдес“. „Земята днес“. — Вдигна очи. — А сега се нарича „Съюз за чиста планета“. Схващаш ли?
— Свързани ли са помежду си?
— Да кажем така — обзалагам се, че щабът им е в някоя хижа в Монтана.
— И какво ги ръководи?
— Е, това е спорен въпрос. — Джеф извади няколко страници и намери резюме за причинените от тези групировки щети — повечето бяха в сферата на дребните хулиганства — вандалщини и графити, но в два от случаите се бе стигнало до далеч по-сериозни неща.
„Отмъстителите на Валдес“ бяха поели отговорността за бомбена експлозия в тръбопровода на една бензиностанция на „Ексън“ в Такома, щат Вашингтон, убила четирима и ранила дванайсет души. Джеф вдигна поглед от страниците.
— Не искали хората да инвестират в „Ексън“. При това дръзко нападение е загинало шестгодишно момиченце.
Господи, дали са му да разбере.
Неотдавна в голяма рафинерия в Ричмънд, оттатък залива, трима пазачи били жестоко пребити при нападение, за което никой засега не бе поел отговорността: Според изявленията на рафинерията не било взето нищо и останалите служители от охраната отблъснали петимата нападатели, макар че били в състояние да ги заловят.
— Но ако те интересува моето мнение — завърши Джеф, — точно тогава тези палячовци са пипнали МТБЕ-то.
— Не са ли можели чисто и просто да отидат на бензиностанцията и да си налеят двайсет литра за долар?
— Да, обаче къде остава удоволствието? Диз, тези хора са главорези. Побъркани са на тема да разтърсват всичко из основи — това е тяхното послание. Като днес.
Харди се облегна, кръстоса крака.
— И ти си събрал всички тези материали в една папка.
— Точно така. Както при Брий, Франи и Деймън всичко е навързано по някакъв начин. И тези материали — кимна към папката с документите — също са свързани с тях.
— И кой стои зад това? Един тип от „Калоко“ днес ми заяви, че СКО субсидира подобни акции.
Но това не съвпадаше със схващанията на Джеф.
— Не, бих се учудил, ако е така. СКО са голяма компания. Тези независими типове като че ли ненавиждат едрите риби.
Харди посочи папката.
— Имаш ли някакви сведения за нападения на производители или дистрибутори на етанол?
На Джеф не му бе необходимо да проверява.
— Не, добре, че ми спомена. Хубаво попадение.
— Може би тези групировки не знаят кой им плаща. Може СКО да си имат прикритие.
Джеф кимна.
— Но това значи, че… — Замълча, защото го бе осенило хрумване. — Защо тогава ще…
— Цял ден си повтарям една мантра — отвърна Харди. — Опитай и ти.
— И каква е тя?
— Три милиарда долара. Повтори си го няколко пъти. Ще започне да ти харесва.
19
Дейвид Фримън не спеше и не четеше. Но бе абсолютно неподвижен, подпрял крака на масата в така наречения си „Солариум“ — прозвище на заседателната зала, разположена точно до централното фоайе на сградата. Беше си свалил обувките и на единия му чорап имаше дупка. Пурата му изпълваше помещението със силния си мирис и придаваше синкав оттенък на въздуха, макар да нямаше признаци, че Фримън дърпа от нея или че изобщо я забелязва как стърчи точно под носа му.