Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
Купихме си билети, минахме през въртящата се врата и заслизахме по стъпалата към перона. Меги и Бени останаха да чакат близо до стълбите. Синди и аз тръгнахме напред и спряхме на около петдесет фута по-нататък.
— Това е ужасно — въздъхна Синди.
Кимнах утвърдително. Две сиви мишки пробягаха към релсите пред нас. Някъде в тъмнината се чуваше капенето на вода: кап, кап, кап.
Двама млади мъже — и двамата нездраво бледи и дебели — се притискаха един към друг по-надолу на перона. Единият от тях ни посочи, а после и двамата се разсмяха. Държаха кутии бира в ръцете си.
Обърнах глава към Синди.
— Приближават се мъжете на нашите мечти.
— Страхотно.
Те вървяха един след друг и спряха на около десет фута от нас. Предният бе с къдрава черна коса, бирен корем и червена тениска с номер 69 отпред. Приятелят му вървеше след него и се хилеше със зъбата усмивка.
Предният се подсмихна, надигна кутията с бира и се оригна.
— Добър вечер, момичета. Как сте?
— Разкарайте се оттук, палячовци — рече Синди.
Предният намигна и се обърна към приятеля си:
— Разбира се, момичета. Но първо искаме да се запознаете с Пит. Излез напред, Пит. Нека тези момичета се запознаят с теб.
Пит излезе пред приятеля си, държейки пениса си, готов за ерекция, в десния си юмрук.
— Кажете „здравей“ на Пит, момичета.
— Не обръщай внимание на тия глупаци — каза Синди и ме дръпна за рамото, за да се махнем.
Не помръднах. Вместо това се втренчих в чатала на Пит, а после погледнах към Синди.
— Виж това — и казах, сочейки гледката, — прилича ми на пенис, но много по-малък от нормалното.
Лицето на Пит се смъкна, последвано от пениса му. Той погледна към чатала си, след това към мен, а после отново надолу.
— Бедният, изглежда недохранен — каза Синди, влязла в тона ми.
Пит прибра пениса в панталоните си и вдигна ципа. После се обърна и се отдалечи, последван от приятеля си.
Когато бяха почти на двадесет ярда разстояние, един от тях изкрещя „кучки“, без да се обърне към нас.
Синди избухна в смях и прикри с длан устата си. Аз я шляпнах леко.
— Прекрасно бе, Рейчъл. Просто супер.
Усмивката ми застина.
— Някой идва.
Синди се обърна бавно. По стълбите към перона слиза шемършав латиноамериканец, облечен в износен сив костюм и тъмнокафява риза с разкопчана яка. Той мина покрай Бени и Меги, които още стояха до стълбите, и се разходи нервно по перона с ръце в джобовете си. Бени и Меги ни погледнаха и Бени ни посочи мъжа. Аз кимнах и проверих часовника си. Бе един часът и една минута след полунощ.
— Мислиш ли, че е той? — прошепна Синди.
Въздъхнах и бръкнах в джоба си, за да видя дали ключът е там. На мястото си беше. Синди и аз трябваше да последваме получателя на пакета — и ако аз бях права, мършавият мъж бе нашият човек. За да не се получеше някаква засечка, Бени ми бе дал резервните ключове на колата си — така, за всеки случай.
Мършавият бе стъпил с токовете си върху предупредителната линия на края на перона. Той започна да си реже ноктите с нокторезачка. Меги и Бени се бяха придвижили по перона на около двадесет фута зад него. Синди и аз не мърдахме от мястото си и чувахме звука от щракането на нокторезачката, капенето на водата и шумоленето на плъховете.
В далечината, от тъмния северен край на перона, чухме звука на приближаващия се влак. Отначало бе едва доловим — тих тътен. Шумът нарасна и изведнъж влакът се показа от тунела и навлезе в гарата. Чу се шум от спирачки и той спря на няколко фута от мен и Синди. Бе от новите влакове — сребрист, с големи прозорци.
Мършавият латиноамериканец бе отстъпил назад няколко крачки. Той бе близо до предните врати на влака, когато те се отвориха. Синди и аз тръгнахме към него. От вагона слезе същият мъж, когото бях видяла във влака на спирка „Адисън“ и бях проследила до сградата „Крайбрежна кула“. Бе облечен по същия начин: черна тениска и работни панталони, цвят „каки“. Под лявата си мишница държеше дебел кафеникав плик. Мършавият пристъпи напред, каза нещо на мъжа с плика, който после му го предаде. Мършавият влезе във вагона, а Синди и аз го последвахме.
Седна на първата редица с места срещу страната, от която влязохме. Синди и аз се настанихме два реда по-назад, по-близо до перона.
Гледах през прозореца, докато влакът набираше скорост. Другият мъж бързо вървеше по перона към стълбите. Мери и Бени го следваха. Наблюдавах ги, докато влакът навлезе в тунела и те се изгубиха от погледа ми.
— Всичко върви като по ноти — казах аз на Синди. — Успяхме.
Нашият човек слезе на спирка „Вашингтон“. Ние го последвахме до сградата на „Първа илинойска банка“. Почакахме на отсрещната страна на улицата, докато той влезе в сградата. Спря се за момент пред гишето на охраната и после продължи към асансьора.