Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
Земното кълбо вече било извършило повече от сто милиона обиколки около слънцето. Случвало се да се покрие с ледове и тогава измирали множество огромни животни. После то направило само няколко милиона обиколки, като за този период три пъти се покрило с ледове, и тогава изчезнали красивите животни, родени между двата ледникови периода. Когато Земята за втори път се заледила, някакви същества, които По-рано били малки и нищожни, нещо като мишки, пораснали и се развили. Проявили някакъв разум.
Температурата ту се покачвала, ту се понижавала. Земното кълбо направило само двадесет-тридесет хиляди обиколки. Отново и отново измирали огромните зверове, а малката групичка разумни същества оцеляла. Те вече се били изправили на два крака и започнали да живеят на групи. Когато земното кълбо се завъртяло още десет хиляди пъти, те станали владетели на земята. И все пак в сравнение с другите живи същества и на брой, и по сила те били нищожни.
Докато Земята се завъртяла още няколко хиляди пъти, тези живи същества се размножили и подобно на мравките и пчелите създали своя организация, само че доста по-нерационална и по-непоследователна. Както мравките развъждали листните въшки, така и те започнали да развиват скотовъдството, отглеждали и растения, както някои видове мравки отглеждат гъби. Тези същества започнали да убиват другите и да се борят помежду си. Те разменяли информация с несъвършени знакови системи, но не успели, дори и да са имали желание за това, да издигнат индивидуалното съзнание до равнището на колективното.
Земното кълбо направило още няколко хиляди обиколки и тези същества започнали бързо да се размножават и се пръснали по цялата му повърхност. Възникнали различни култури, различни раси, които или се унищожавали взаимно, или измирали от болести. Умирали и когато Земята раздрусвала в гърчове своята кора. От деня, в който тези същества започнали да броят обиколките на Земята, тя се била завъртяла само пет хиляди пъти. И тогава се появила една група от тези живи същества, която обиколила водната повърхност на Земята. След това те отново продължили да се убиват, да воюват помежду си — допреди няколко десетки хиляди години само с тояги и каменни брадви.
Тези живи същества се обединили, след като Земята направила четиристотин обиколки. И обичаят да се убиват и да воюват, само че сега с по-развити оръдия, се съхранил в същите мащаби.
Култура ли? Откакто се появило нещо, подобно на култура, изминали само десет хиляди години и се сменили най-много четиристотин поколения. Те нарекли онова, което създавали, култура. Само преди четири-пет хиляди години по-голямата част от човечеството — деветдесет процента, а може би и повече — се измъчвало от глад, епидемии, стихийни бедствия и войни, било дрипаво, въшлясало и подобно на дивите животни живеело в землянки в постоянен страх, с непрекъсната грижа за утрешния ден.
Култура ли? Спомнете си за ужасните наказания преди неколкостотин години! Колко процента от населението в света можело да чете? А безумието на кръстоносците? А жертвоприношенията на боговете? А зверските убийства на малки деца? А действията на конквистадорите в Южна Америка? А последните две войни? Огромното количество оръжия, концентрационните лагери? Чудовищният Освиенцим? Много ли е „по-културно“ човечеството на XX век от неандерталците? Ужасяващите челюсти на тиранозаврите, зъбите на саблезъбите тигри, отровното докосване на физалията и съвременното оръжие. Каква е разликата между тях? Защитаваме се и убиваме. При завист — убиваме. Когато ненавиждаме — убиваме. Човечеството притежавало нещо, което заслужавало да се нарече култура много отдавна, когато хората още не се били осъзнали като вид. Дори не били достигнали до стадийната първобитна хармония между личността и колектива. Още в животинското състояние, от което излезли едва преди няколко хиляди години, хората вършели братоубийства, воювали. Може би ако живеят още няколко хиляди години, те ще придобият нещо, което би могло да се нарече култура. Но само докато си млад, имаш безгранични възможности. Културата на пчелите е вече завършена и непоклатима. Може би и човечеството, тъй като още не е завършило растежа си, има надежда за по-добро бъдеще. Но само ако оцелее…