Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
— Накрая искаше да ни предаде важна информация — Торикаи се изправи с мрачно лице. — Не знаем що за човек е бил… Но сигурно е бил голям учен…
Подводницата „Нереида“, снабдена с американски ракети „Поларис II“, спокойно лежеше на дъното на Северно море.
— Интересно — промърмори радистът Къртис. — Базата не отговаря.
— Дано само няма промени в заповедта, всичко друго е наред — каза капитанът на подводницата Маклауд с равен глас.
— Обаче — Къртис наведе глава — какво става с онзи ужасен грип. Преди един месец се разправяха невероятни неща. Казват, че имало планини от трупове.
— Да, в Гренландия — подхвана началникът на радиостанцията Слим. — Голямо нещо е да работиш в тази стоманена тръба.
— Дявол да го вземе. Точно сега в Маями е разгарът на сезона — обади се тихо Къртис и хвърли поглед към Маклауд, който стоеше гърбом. — А ние тук вече три месеца се задушаваме под водата. Каква е тази работа.
— Предпочитам да съм на Бермудските острови и да се гмуркам във водата — каза Слим със замечтан поглед. — Не е едно и също да седиш в тази „канализационна тръба“ или пък да си сам с някое момиче на острова… В лунна вечер да скочите голи във водата…
— Чисто голи… — Къртис преглътна.
— Я не говори такива неща.
Къртис обаче побутна лекичко Слим:
— Я разкажи… Наистина ли чисто голи?…
На морското дъно на около 2000 метра дълбочина сред морските водорасли дрейфуваше съветската подводница Т–232.
— Странно — промърмори капитан I ранг Зощенко, заместник-командир на подводницата. — Нещо странно. Щом се събуди капитанът, ще му съобщя.
— Ще вдигаме ли довечера плаващата антена?
— А? Да — каза Зощенко, — ще се посъветвам с капитана.
Глава IV
ЛЯТОТО
1
Началото на лятото
Какво си представяме обикновено, когато искаме да изразим понятията „свят“ и „човечество“? Какво изплува в нашата памет? Многолюдните световни изложения? Различни епизоди от документални филми? Луксозните кораби за околосветски пътешествия? Картата на света? Остъклената сграда на ООН, която се извисява на брега на Истривър в Ню Йорк? Пред сградата се развяват разноцветните знамена на повече от сто страни. В главната зала за конференции делегатите — бели, жълти, черни — седят със слушалки и внимателно следят речите. Не, това много ни отклонява от истината. Хората винаги са склонни да дават прекалено висока оценка за самите себе си. Защото само човекът може да мисли: „Човечеството е прекрасно, да, превъзходно е!“
Любовта, идеалите, творчеството, красотата, мъките, войните, богът и дяволът, наслажденията, цивилизацията… Хората смятат, че както Вселената съществува за тях, така и слънцето, залезите, снегът по планинските върхове, зеленината на младите дървета, цветята, вятърът и звездите, Луната и небесните тайни — всичко е за тях. И мъките ли? Да, навярно и мъките могат да бъдат прекрасни, превъзходни… И все пак може би ще успеем да заличим у човека това чувство за превъзходство? За да разкрием по-точно понятията „свят“ и „човечество“.
Нека си представим едно малко кълбообразно тяло, плуващо в мрака на космическото пространство. То спокойно се върти около огромна пламтяща звезда — Слънцето. В сравнение с останалите небесни тела диаметърът му е нищожно малък — тринадесет хиляди и четиристотин километра. Навярно този факт буди учудване. Нека да погледнем километража на нашата лека кола. В продължение на една дори и непълна година той ще е отчел сигурно четиридесет-петдесет хиляди километра. И така нашата кола неусетно е пропътувала разстояние, три пъти по-голямо от диаметъра на Земята. Малката лека кола го изминава за изключително кратко време. Обикновеният пътнически самолет прелита това разстояние за 20 часа, а големият пътнически реактивен самолет с показател ЗМ49 — за 4 часа. Изкуственият спътник — за 30–40 минути, а светлината — за 23 минути и една секунда.
Светлината, която се излъчва от слънцето, стига до земното кълбо за 8 минути и 20 секунди. С други думи, на светлината, която за една секунда изминава триста хиляди километра, са необходими около 16 минути и 40 секунди, за да пресече плоскостта на земната орбита от точката на есенното равноденствие до точката на пролетното равноденствие. В галактиката, чийто диаметър е пет милиарда светлинни години, съществуват огромни звезди като звездата Епсилон от съзвездието Воловар. На светлината са необходими 2 часа, за да измине разстояние, равно на диаметъра на тази звезда. В сравнение с Епсилон нашата скална отломка е направо микроскопична. Най-близките звезди, които могат да бъдат фотографирани от хората с най-големия в света телескоп, създаден от човечеството през XX век в планината Паломар
49
Единица за измерване на скоростта на реактивни самолети. За основа е приета скоростта на звука при 15°С, която е 1224 км/ч. Наречена е на името на австрийския физик Ернст Мах (1833–1916). — Б.р.