Намисли си число

Хардуик бързо предаде инструкциите и затвори.

— Добра идея — каза Клайн.

— Много добра — добави Уиг.

— А що се отнася до тези числа — внезапно смени темата Круз Две, — това със сигурност е някаква хипноза или ЕСВ, нали?

— Не мисля — отвърна му Гърни.

— Това трябва да е — какво друго би могло да бъде?!

Хардуик харесваше идеята точно колкото и Гърни и дори успя да го изпревари:

— Божичко, имаш ли представа кога за последно от щатската полиция са разследвали престъпление, в което е намесено загадъчно контролиране на ума?

— Ама той е знаел какво мисли човекът!

Този път Гърни отговори първи, с характерния си отстъпчив маниер:

— Наистина изглежда сякаш някой е знаел точно за какво мисли Мелъри, но се обзалагам, че изпускаме нещо. Накрая то сто процента ще се окаже нещо много по-просто от четене на мисли.

— Нека ви попитам нещо, детектив Гърни. — Родригес се беше изпънал на стола си, а десният му юмрук бе свит в лявата длан пред гърдите му. — Бързо са се натрупвали доказателства — серия заплашителни писма и телефонни обаждания — че Марк Мелъри е мишената на преследвач със склонност към убийства. Защо не донесохте тези улики в полицията — преди убийството?

Фактът, че Гърни бе очаквал въпроса и се бе подготвил да отговори, по никакъв начин не намаляваше угризенията му.

— Оценявам титлата „детектив“, капитане, но я върнах заедно със значката и оръжието си преди две години. Колкото до това, защо не съм докладвал за проблема в полицията още докато нещата бяха в процес на развитие, на практика нищо не би могло да се направи без съдействието на Марк Мелъри, а той се възпротиви категорично на идеята.

— Да не би да казвате, че не е било възможно да споменете за ситуацията в полицията и без неговото разрешение? — Гласът на Родригес се усилваше, а тялото му все повече се напрягаше.

— Той много ясно даде да се разбере, че не желае да намесва полицията, че смята евентуалното й участие за много по-вредно, отколкото полезно, а също, че ще предприеме необходимите стъпки да го предотврати. Ако бях съобщил за проблема, той щеше да поставя всевъзможни пречки на пътя ви и да откаже всякакъв по-нататъшен контакт с мен.

— Е, по-нататъшният му контакт с вас не му е помогнал особено, нали така?

— За нещастие, капитане, сте напълно прав.

Кроткият отговор на Гърни, в който нямаше и намек за възражение, за миг извади Родригес от равновесие. В настъпилата пауза Шеридън Клайн взе думата:

— А защо се е противопоставил на намесата на полицията?

— Смяташе, че полицията е прекалено тромава и некадърна, за да постигне добър резултат. Вярваше, че няма да успее да го предпази, но пък има голяма вероятност да създаде пълен хаос, с което да направи много неприятна антиреклама на института.