Намисли си число

Когато телефонът звънна, това сякаш го разбуди и го върна в реалността — света на познатите и измерими проблеми, които можеха да се опишат. Маделайн все още седеше на масата заедно с него, но той не бе сигурен от колко време са тук.

— Искаш ли аз да вдигна? — попита тя.

— Всичко е наред. Ще се обадя. — Той се поколеба, подобно на рестартиран компютър, после се изправи, беше леко нестабилен — и се отправи към кабинета.

— Гърни. — Да отговаря по начина, по който бе свикнал в отдел „Убийства“ за толкова години, беше един от навиците, които му бе трудно да преодолее.

Гласът, който го поздрави, беше култивиран, настойчив, изкуствено топъл. Напомни му за старото правило на продавачите: винаги се усмихвай, когато говориш по телефона, защото се усеща — така звучиш по-приятелски настроен.

— Дейв, радвам се, че те хванах! Обажда се Шеридън Клайн. Надявам се да не прекъсвам вечерята.

— Какво мога да направя за вас?

— Минавам веднага на въпроса. Вярвам, че си от типа хора, с които мога да бъда напълно откровен. Познавам репутацията ти. Днес следобед те наблюдавах в действие и осъзнах причините да е такава. Бях впечатлен. Надявам се, че не те притеснявам.

Гърни се зачуди каква ли е целта на всичко това.

— Много сте мил.

— Не мил, съвсем не. Това е неоспоримата истина. Обаждам се, защото този случай просто плаче за някой с твоите способности, а аз с удоволствие бих се възползвал от таланта ти.

— Знаете, че се пенсионирах, нали?

— Така ми казаха. И съм сигурен, че да се върнеш към старата рутина е последното нещо, което би желал. Не предлагам нищо такова. Но имам усещането, че този случай ще е голям, много голям — и изключително ще съм доволен, ако имам достъп до твоето мислене.

— Не съм сигурен какво точно ме молите да направя.

— В идеалния случай — отговори Клайн, — бих искал да откриеш кой е убил Марк Мелъри.

— Това не е ли работа на екипа за криминални разследвания?

— Наистина, така е. И с малко късмет може даже да успеят да го направят.

— Но?

— Само че искам да увелича шансовете за успех. Този случай е твърде важен, за да го оставя на произвола на обичайната процедура. Искам асо в ръкава си.

— Не виждам как точно се вписвам в картинката.

— Не искаш да работиш за следователския екип? Не се притеснявай. Усетих, че Род съвсем не е твой тип човек. Не, ще докладваш лично на мен. Може да те запишем като временно изпълняващ длъжността следовател или консултант към моята канцелария.

— За колко от времето ми говорите?

— Това зависи от теб. — След като Гърни не отговори, той продължи: — Марк Мелъри трябва силно да ти се е възхищавал и да ти е вярвал. Помолил те е да му помогнеш да се справи с един хищник. Аз те моля за помощ, за да победя същия хищник. Дори и съвсем малко да ми дадеш, пак ще съм ти благодарен.

„Тоя тип е добър — помисли си Гърни, — идеално разбира и прилага искреното звучене.“ А на глас каза: