Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
Известно време Кора го гледа, след което се обръща и пристъпва към бастуна.
141 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.
ЛИНОЖ: Досущ като бастуна на татко!
142 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.
Мъжете са се скупчили около бюрото на Майк. На стола му седи Урсула, а до нея стои Джоана. Никой от тях не забелязва завръщането на Майк и Хач. Всички са като хипнотизирани от пантомимата на Линож.
ДЖОАНА: Какво прави той?
Урсула клати глава. Мъжете са не по-малко озадачени.
143 ИНТ. ТОАЛЕТНАТА НА КМЕТСТВОТО — С КОРА.
КОРА (навежда се и вдига бастуна): Досущ като бастуна на татко!
144 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ.
Майк и останалите наблюдават Линож. Той не им обръща внимание — изцяло е погълнат от онова, което върши с Кора. Той взема два невидими предмета — по един във всяка ръка — и сякаш ги завърта. После натиска нещо надолу с палеца си. Накрая имитира ровене из дамска чантичка и избор на неголям предмет, който стиска в лявата си ръка.
145 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДАМСКАТА ТОАЛЕТНА — С КОРА.
Тя слага „бастуна на татко“ между два съседни умивалника и отново се обръща към мивката, където е стояла, преди да зърне находката си. Отваря кранчетата едновременно с двете си ръце и от чешмата шурва вода. После притиска с палеца на дясната си ръка запушалката за канала и умивалникът започва да се пълни с вода. Междувременно Кора рови из чантичката си и изважда едно червило.
146 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ.
Линож се обляга на стената с вид на човек, приключил с изпълнението на изнурителна и тежка задача. Поглежда към осмината си зрители, струпали се около бюрото, и им се усмихва загадъчно.
ЛИНОЖ: Хайде, тръгвай, Майк… Бъди спокоен — ще се справим и без теб. Не забравяй да целунеш малкото си момченце от мен. Кажи му, че приятелят му от магазина го поздравява.
Лицето на Майк се свива. Иска му се да удари Линож с всичка сила.
ХАЧ: Откъде знаеш толкова много? Какво, по дяволите, искаш?
Линож мълчи и отново отпуска ръце върху коленете си.
МАЙК: Хач, защо не направите така — двама души да го пазят в кабинета, а останалите да бъдат в магазина. Ще настроите огледалата така, че да се виждате взаимно.
ХАЧ: Не искаш да ни докопа всичките едновременно, нали?
МАЙК: Ами… нещо такова.
Той се обръща към жените, преди Хач да е успял да му отговори.
МАЙК: Дами? Предлагам ви да се върнем в кметството. Урсула му подава един ключ.
УРСУЛА: За снегомобила на Люсиен Фурние. Може да ви потрябва.
Майк подава ключа на Хач и отново се обръща към нея. УРСУЛА: Питър… там ли ще го…?
МАЙК: Да. А когато всичко това приключи, ще му организираме… Ще организираме всичко, както си му е редът. Хайде, да вървим.
Урсула се изправя и закопчава парката си.
147 ИНТ. ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА — НОЩ.
По една от страничните пътеки на залата върви Джил Робишо — също по халат, понесла чантичка с тоалетни принадлежности. Навън вятърът не спира да вие.
148 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ТОАЛЕТНАТА НА КМЕТСТВОТО И СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ ВРАТАТА — НОЩ.
Вратата се отваря и Джил влиза вътре. За момент лицето ѝ си остава спокойно — лицето на жена, извършваща ежедневния си ритуал по подготовка за сън. В следващия миг обаче това спокойно лице изведнъж се изпълва с ужас. Тя изпуска чантичката си на пода и запушва устата си с длани, за да сподави надигащия се вик. Известно време стои така, вцепенена от видяното, след което се обръща и побягва.
149 ИНТ. ПРЕГРАДЕНАТА ЗОНА ЗА СЪН В СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.
Осветлението в „зоната за сън“ е приглушено. В „детския кът“ поверениците на Моли спят дълбоко; дори противният Дон Бийлс се е предал пред съня. Около половината от леглата за възрастните вече са заети, предимно от по-възрастните островни жители.