Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
ОРВИЛ: Привет, Кора! Тук сме като на лагер, нали? Остава само да сложат един чаршаф на стената и да ни прожектират анимационни филмчета!
Кора изсумтява презрително, вирва нос и продължава по пътя си, без да продума. Междувременно хвърля възмутен и осъдителен поглед на косматите пищяли на стареца, които се виждат между горната част на чорапите и края на халата му.
131 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЗАДНАТА СТЕНА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.
В малката тухлена пристройка (както загатва и приглушеното бръмчене, което се носи оттам) се помещава генераторът. Изведнъж равномерният звук секва; моторът се закашля.
132 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА С ОРВ И КОРА.
Светлините примигват, угасват и пак светват. Двамата старци вдигат поглед към лампите (всички останали в помещението правят същото).
ОРВ: Спокойно, Кора! Просто старият ни генератор си прочиства гърлото.
133 ЕКСТ. ПРИСТРОЙКАТА С ГЕНЕРАТОРА — НОЩ.
Моторът спира да се дави и равномерното бръмчене се подновява.
134 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА С ОРВ И КОРА.
ОРВ: Видя ли? По-светло е от всякога.
Той просто се държи дружелюбно, но Кора реагира така, сякаш Орв се опитва да я положи на някоя от твърдите скамейки, за да мърсува с нея. Ето защо го отминава, без да пророни и дума, вирвайки носа си още по-високо. В края на пътеката има две врати с изображения на мъж и жена. Орв гледа подире ѝ — тя по-скоро го е развеселила, отколкото обидила.
ОРВ (на себе си): Кора… мила и дружелюбна както винаги.
И той се запътва към водещото към сутерена стълбище.
135 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — НОЩ.
Хач влиза, понесъл на ръце голям поднос. Върху него са наредени девет картонени чаши с кафе. Той оставя подноса на бюрото на Майк и поглежда плахо към Урсула, която седи на стола с разкопчана парка. Все още изглежда съкрушена. Когато Майк ѝ предлага чаша кафе, тя сякаш изобщо нея вижда.
МАЙК: Изпий го, Урс. Ще те стопли.
УРСУЛА: Не мисля, че някога ще се стопля отново.
В крайна сметка обаче взема две чаши и подава едната на Джоана, която стои зад нея. Майк също си взема чаша. Роби подава чаши на Джак и Кърк; Хач дава една на Хенри. Когато всички са получили кафе, на подноса остава още една чаша. Хач поглежда към Линож.
ХАЧ: Ох, добре де! Искаш ли кафе?
Никакъв отговор от страна на Линож. Той си седи в неизменната си поза и не откъсва очи от тях.
РОБИ (ядосано): На твоята планета не пият ли кафе, господинчо?
МАЙК (обръща се към Джоана): Разкажи ми отново.
ДЖОАНА: Вече ти го разказах поне пет пъти!
МАЙК: Това ще е за последен път. Обещавам.
ДЖОАНА: Тя ми каза: „Мисля, че бастунът с вълчата глава ме накара да го направя. На твое място не бих го пипала“.
МАЙК: Но ти не си видяла никакъв бастун, нали?
ДЖОАНА: Не. Майк, какво ще правим?
МАЙК: Ще чакаме да свърши бурята. Само това можем да сторим.
УРСУЛА: Моли иска да те види. Помоли ме да ти го предам. Каза да оставиш хора да пазят арестанта и да отидеш при нея. Можело да ангажираш колкото мъже ти трябват — и без това нямали какво да вършат в кметството…
МАЙК: Така си е. (Пауза.) Хач, би ли дошъл навън за минутка? Искам да ти кажа нещо.
Двамата тръгват към вратата, водеща към магазина. Майк нещо се колебае и поглежда към Урсула.
МАЙК: Ще се оправиш ли?
УРСУЛА: Да.
Майк и Хач излизат. Урсула забелязва, че Линож се взира в нея.
УРСУЛА: Какво си ме зяпнал?
Линож продължава да я гледа. На устните му заиграва едва доловима усмивка.
ЛИНОЖ (тананика си): „Аз съм малко чайниче, тумбесто и сладко…“