Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
На вратата стои Люсиен Фурние. Зад него са Ъптон Бел, Джони Хариман, възрастният Джордж Кърби и Сони Бротиган. Лицата на всички са разкривени от ужас.
124 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАТ, СВИТА В ЪГЪЛА НА СКЛАДА — НОЩ.
Тя се поклаща напред-назад и смуче пръстите си като малко дете. Лицето ѝ е опръскано с кръв, а погледът ѝ е празен и отсъстващ.
КАТ: „Изсвирвам като влакче, щом водата в мен заври… Хвани ме ти тогава и от котлона ме махни.“
125 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МЪЖЕТЕ ПРЕД ВРАТАТА НА СКЛАДА.
ЛЮСИЕН (говори с видимо усилие): Хайде. Помогнете ми да я внесем вътре.
126 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — С МАЙК И ДРУГИТЕ.
КЪРК: Онзи див пристъп, в който изпадна… какво беше това?
Майк клати глава. Не знае. Обръща се към Роби.
МАЙК: Той имаше ли бастун, когато го видя?
РОБИ: О, да. С голяма сребърна вълча глава на дръжката. Цялата беше в кръв. Предполагам, че го е използвал, за да… за да…
Звук: Приближаващият снегомобил. Светлината от фаровете му проблясва през решетката на високия прозорец на килията. Урсула се е насочила към задния вход на магазина. Майк отново насочва вниманието си към Линож. Както и преди, той се обръща към арестанта със спокойния глас на служител на закона, но ясно си личи, че всеки следващ път му е все по-трудно да съблюдава устава.
МАЙК: Къде е бастунът ти, сър? Къде е сега? (Никакъв отговор.) Какво искаш от нас?
Линож не отговаря. Джак Карвър и Кърк Фрийман отиват до задната врата, за да видят кой е пристигнал. Хач демонстрира забележително самообладание, обаче виждаме, че с течение на времето става все по-обезпокоен. Той се обръща към Майк.
ХАЧ: Ние не го заловихме в дома на Марта, нали? Той се остави да го заловим. Може би е искал да бъде арестуван.
РОБИ: Можем да го убием.
Хач е шокиран. Майк не изглежда толкова изненадан.
РОБИ: Никой няма да узнае. Каквото се случи на острова, си остава на острова. Така е било и така ще бъде. Като онова, което Долорес Клейборн направи с мъжа си по време на слънчевото затъмнение. Или Питър Годсоу и неговата марихуана…
МАЙК: Но ние ще знаем.
РОБИ: Само казвам, че бихме могли… и може би трябва да постъпим така. Не ми казвай, че подобна идея не ти е минавала през главата, Майкъл Андерсън.
127 ЕКСТ. ЗАД МАГАЗИНА — НОЩ.
Снегомобилът на Люсиен спира до полузасипания снегомобил, с който са пристигнали Джак и Кърк. Урсула слиза и помага на Джоана. Над тях се отваря вратата на служебния вход на супермаркета и силуетът на Джак Карвър се очертава на фона на светещия правоъгълник.
ДЖАК: Кой е там?
УРСУЛА: Урсула Годсоу и Джоана Станхоуп. Трябва спешно да поговорим с Майк. В кметството се случи нещо…
Тя се изкачва по стълбите, докато говори, и изведнъж вижда увитото в одеяло човешко тяло, нарочно изнесено тук на студа. Джак и Кърк се споглеждат и в очите на всеки се чете: „Мамка му!“ Джак се протяга напред, опитвайки се да хване Урсула за ръката и да я издърпа в полицейския кабинет, преди да е разбрала кой е мъртвецът.
ДЖАК: Урсула, недей да гледаш натам…
Тя обаче се изтръгва от хватката му и коленичи до трупа на своя съпруг.
КЪРК (обръща се през рамо и крещи): Майк! Ела веднага тук!
Урсула нито го вижда, нито го чува. Зелените гумени ботуши на Питър стърчат изпод одеялото — ботушите, които тя прекрасно познава и които може би лично е закърпвала. Урсула докосва единия и се разтърсва от беззвучни ридания. Зад нея, сред бушуващата виелица, стои Джоана — смутена и объркана, без да знае как да реагира.
На вратата се появява Майк, последван от Хач. Майк веднага преценява ситуацията и се обръща към Урсула. Гласът му звучи топло и състрадателно.
МАЙК: Урсула, съжалявам.
Тя дори не го забелязва. Продължава да стои на колене, държейки зеления гумен ботуш, и да плаче без глас. Майк се навежда, прегръща я през раменете и ѝ помага да се изправи.