Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
МОЛИ: Заради онзи мъж ли е? Който вдигна Ралфи в магазина? Заради него е, нали?
Майк не отговаря.
МОЛИ (продължава): Ще се пазиш, нали? Не искам нищо лошо да ти се случи.
МАЙК: Аха.
МОЛИ: Този човек… ако изобщо е човек… никога няма да попадне в съда, Майкъл. Знам го… И ти също го знаеш. (Кратка пауза.) Може би трябва да се отървете от него. Нека да претърпи злополука…
МАЙК: Влизай вътре, преди да си замръзнала.
Тя отново го целува — този път по-продължително.
МОЛИ: Върни се скоро при нас.
МАЙК: Ще се върна. Обещавам.
Тя затваря вратата. Майк върви към джипа по стъпките на другите, приведен напред заради силния вятър.
171 ИНТ. ОКЪПАНА ОТ СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ СПАЛНЯ.
Прекрасна стая, преливаща от светлина. Прозорецът е отворен и завесите бавно се издуват към леглото под милувките на летен бриз. Хенри Брайт излиза от банята — само по долнище на пижама и наметната през раменете му хавлиена кърпа. Тъкмо се приближава към прозореца, когато вратата се открехва и оттам наднича синът му Франк.
ФРАНК: Мама каза да слезеш долу за закуска, тате!
Над главата на Франк се подава усмихнатото лице на Карла.
КАРЛА: Не! Мама казва веднага да слезеш долу за закуска, сънливи тате!
Франк слага длан пред устата си и се смее. Хенри се усмихва.
ХЕНРИ: След минутка слизам.
172 ЕКСТ. ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХЕНРИ — ДЕН.
Зад прозорците е красиво, както може да бъде само в Мейн в разгара на лятото — синьо небе над просторни зелени поля, които се спускат към лазурните, увенчани с бели гребенчета вълни. В океана се виждат рибарски корабчета. Чайките кръжат над тях и надават обичайните си крясъци.
173 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА СПАЛНЯТА, С ХЕНРИ — ДЕН.
Той си поема дълбоко въздух, задържа го и бавно издишва.
ХЕНРИ: Слава богу, всичко се оказа сън. Присъни ми се, че сега е зима… имаше страшна виелица… и онзи човек дойде в града…
ЛИНОЖ (глас зад кадър): Онзи страшен човек…
Сепнат, Хенри рязко се обръща.
174 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХЕНРИ.
Въпреки че в съня на Хенри е лято, Линож е облечен по същия начин, както го видяхме за първи път пред дома на Марта — с полушуба, черна шапка и жълти кожени ръкавици. Лицето му внезапно се изкривява и той отваря уста, разкривайки множество дълги и остри зъби. Насочва сребърната глава на бастуна към Хенри и вълчата муцуна оживява, като започва да ръмжи и да трака със зъби.
175 ИНТ. ОБЛЯНАТА ОТ СЛЪНЦЕ СПАЛНЯ — С ХЕНРИ.
Той отстъпва назад, за да се отдръпне от сребърния вълк. Удря се в долната част на прозореца, коленете му се подкосяват и той полита навън с уплашен вик.
176 ЕКСТ. ПАДАЩИЯТ ХЕНРИ.
Той обаче пада не от своя дом и не върху твърдата земя на остров Литъл Тол. Хенри лети към клокочеща червено-черна огнена бездна. Това е адът, а алените отблясъци в чернотата са същите като онези, които се появяват в очите на Линож.
Хенри пропада и крещи, отдалечавайки се от камерата.
177 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ И СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ ХЕНРИ.
Той потреперва на стола, пада от него и издава приглушен стон, когато се удря в пода. После отваря очи и се оглежда недоумяващо.
178 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАГАЗИНА И ИГРАЧИТЕ НА КАРТИ.
В момента, в който Хенри пада на земята, те надигат глави и виждат застаналия пред килията Роби.
КЪРК: Хач, Роби държи револвер! Мисля, че ще убие арестанта!
Хач скача на крака, преобръщайки масата, на която играят.
ХАЧ: Роби! Махни се от него! Хвърли оръжието!
179 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — С ХЕНРИ.