Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
МАЙК: Да влезем вътре, Урс. Хайде… Да идем там, където е светло и топло.
Двамата минават покрай Джак и Кърк. Джоана ги следва. Тя хвърля бегъл поглед на стърчащите ботуши и тутакси извръща глава. Джак и Кърк влизат последни. Кърк затваря вратата, оставяйки навън бурята и тъмнината.
128 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО — НОЩ.
Сградата на кметството е обгърната от плътни облаци кълбящ се сняг.
129 ИНТ. КУХНЯТА НА КМЕТСТВОТО, С КАТ УИДЪРС.
Тя седи на едно столче, загърната с одеяло, и гледа с пустеещи очи. Мелинда Хачър влиза в кадър; в ръката си държи влажна кърпа, с която започва нежно и внимателно да изтрива кръвта от лицето на Кат.
СОНИ БРОТИГАН: Не знам дали трябва да правите това, госпожо Хачър. Това все пак е веществено доказателство или както там му викат…
Докато казва това, камерата се отдръпва назад и ние виждаме хората, струпали се край стените на кухнята и пред вратата. До Сони с неговия изпъкнал корем и вечно кисело настроение стои приятелят му Ъптон Бел. Виждаме още Люсиен Фурние и другите, които бяха с него в склада, както и Джонас Станхоуп и младата Ани Хъстън. Мелинда поглежда към Сони с безмълвно презрение, след което продължава да почиства плашещо неподвижното лице на Кат.
Госпожа Кингсбъри стои пред печката и налива бульон в чаша за кафе. После отива при Кат.
ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Катрина, изпий този бульон. Ще ти помогне да се стоплиш.
ЪПТОН БЕЛ: Би трябвало да сложите отрова за плъхове в него… Тъкмо да се загрее подобаващо за пъкъла.
Хората сумтят и кимат одобрително, а Сони гръмко се смее на изискания хумор на своя приятел. Мелинда им хвърля изпепеляващ поглед.
ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Ъптон Бел, затваряй си ужасната уста!
СОНИ (застъпва се за приятеля си): Отнасяте се с нея тъй, сякаш му е спасила живота, а тя го е издебнала в гръб и му е пръснала мозъка!
Отново одобрителни мърморения. През тълпата си пробива път Моли Андерсън. Тя поглежда Сони с такова презрение, че той бърза да извърне очи, след което се обръща към Ъптон и останалите.
МОЛИ: Хайде, всички вън! Това не е шоу!
Зяпачите се размърдват, но никой не си тръгва.
МОЛИ (с по-спокоен и уравновесен тон): Та вие я познавате от цяла вечност! Каквото и да е направила, все пак заслужава глътка въздух.
ДЖОНАС СТАНХОУП: Хайде, момчета. Да вървим. Те си знаят работата.
Джонас е професионалист — вероятно е юрист — и излъчва достатъчно авторитет, за да накара хората да се разотидат. Единствено Сони и Ъптон се съпротивляват още известно време.
ДЖОНАС СТАНХОУП: Хайде, Сони. Ъптон. Нямате работа тук.
СОНИ: Напротив. Може да я заведем в полицията и да я тикнем зад решетките за убийство!
ЪПТОН БЕЛ (във възторг от идеята): Аха!
ДЖОНАС СТАНХОУП: Мисля, че килията вече е заета… Освен това смятате ли, че може да избяга някъде — в тази буря и в това състояние?
И той кимва към момичето, което (извинете за каламбура) е изпаднало почти в кататония. Сони най-сетне проумява какво има предвид Джонас и се затътря към изхода. Ъптон крачи подире му.
МОЛИ: Благодаря ви, господин Станхоуп.
Междувременно Госпожа Кингсбъри отмества встрани чашата с бульона — изгубена кауза — и се взира в Кат с нарастващо безпокойство.
ДЖОНАС СТАНХОУП (обръща се към Моли): За нищо, Моли. Да сте виждали майка ми?
МОЛИ: Май се готвеше да си ляга…
ДЖОНАС СТАНХОУП: Добре. Добре…
И той се обляга на стената, а лицето и позата му сякаш възкликват: „Велики боже, що за ден!“.
130 ИНТ. ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.
Скамейките и подиумът пустеят, но на пътеката в края на залата се виждат няколко души. Единствената жена сред тях е възрастната Кора Станхоуп, самопровъзгласилата се кралица на Литъл Тол. В ръката си държи чантичка с тоалетни принадлежности.
Насреща ѝ се задава възрастен джентълмен, на име Орвил Бучър. Той е по халат, чехли и бели чорапи. Носи четка за зъби в пластмасово калъфче.