Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
136 ИНТ. ТОАЛЕТНАТА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.
Анджела Карвър стои пред умивалника в дамската тоалетна. Облечена е с пухкав домашен халат и в момента мие зъбите си. От заключената тоалетна кабинка зад нея се чува шумолене на дрехи и изплющяване на ластици — явно Кора се преоблича за сън.
КОРА (пее си от тоалетната кабинка): „… имам си и дръжчица, и чучурче сладко!“
Анджела поглежда натам — първо с недоумение, а после с усмивка. После изплаква уста за последен път, вдига чантичката с тоалетните си принадлежности и излиза. В следващия момент Кора се подава от кабинката — с розов халат, дълъг чак до земята, и с нощна шапчица на главата. Да, точно така! Тя се приближава с царствена походка до умивалника, поставя внимателно нощната шапчица отгоре му, отваря чантичката си и изважда оттам тубичка с нощен крем.
КОРА: „Изсвирвам като влакче, щом водата в мен заври, хвани ме ти тогава и от котлона ме махни!“
137 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.
Четиримата мъже и двете жени гледат Линож с удивление и безпокойство. Той сякаш маже лицето си с невидим крем.
ЛИНОЖ (пее си тихичко): „Аз съм малко чайниче, тумбесто и сладко!“
ХЕНРИ БРАЙТ: Тоя е луд за връзване. Няма друго обяснение.
138 ИНТ. ПРЕД ЩАНДА ЗА МЕСО В МАГАЗИНА — С МАЙК И ХАЧ.
Тук е сумрачно и малко зловещо, защото единствената светлина идва от флуоресцентните лампи над хладилната витрина.
МАЙК: Оставям те да командваш тук за известно време.
ХАЧ: О, Майк, изобщо не ми се иска да…
МАЙК: Само за малко. Искам да върна тези жени обратно в кметството, докато улиците са все още проходими за джипа. После ще видя дали Моли е добре, ще ѝ покажа, че аз съм добре, и целуна Ралфи за лека нощ… Накрая мисля да взема с мен всички мъже, които стават за нещо, и да ги докарам тук с джипа. Ще дежурим по трима-четирима, докато бурята не утихне. Или даже по петима, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре.
ХАЧ: Няма да се почувствам по-добре, докато не го видя в областния затвор в Дери!
МАЙК: Да, съгласен съм.
ХАЧ: Кат Уидърс… Не мога да повярвам, Майк. Кат никога не би наранила Били.
МАЙК: Да, и с това съм съгласен.
ХАЧ: Кой, по дяволите, е задържаният тук? Той… или ние? Можеш ли да ми кажеш?
Майк дълго-дълго разсъждава над въпроса. Накрая клати глава.
ХАЧ: Голяма бъркотия, а?
МАЙК: Аха. Ще се оправиш ли с Роби?
ХАЧ: Нямам друг избор. Поздрави Мелинда от мен, ако е все още будна. Кажи ѝ, че съм добре. И целуни Пипа от мен.
МАЙК: Непременно.
ХАЧ: Имаш ли представа колко време ще отсъстваш?
МАЙК: Четирийсет и пет минути, най-много час. И ще се върна с цяла кола здравеняци. Междувременно ти ще разполагаш с Джак, Хенри, Роби и Кърк…
ХАЧ: Смяташ ли, че това би ни помогнало, ако онзи пак се развихри?
МАЙК: А ти смяташ ли, че в кметството е по-безопасно? Или някъде другаде на острова?
ХАЧ: Като се замисля за Кат и Били… не.
Майк се връща в полицейския кабинет. Хач го последва.
139 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.
Той продължава да втрива в бузите си невидимия крем и да си тананика „Аз съм малко чайниче“.
140 ИНТ. КОРА В ТОАЛЕТНАТА НА КМЕТСТВОТО.
Тя си маже лицето с нощния крем и също си тананика „Аз съм малко чайниче“. За първи път, откакто синът и снаха ѝ са я докарали тук, тя изглежда щастлива и доволна. В огледалото се отразява дамската тоалетна, в която (поне за момента) няма други хора.
Внезапно светлините изгасват — генераторът отново се е задавил.
КОРА (глас в тъмното): Ах, да му се не види!
Лампите отново светват. Кора въздъхва облекчено и подновява мазането на лицето си. Изведнъж обаче застива. Подпрян на стената под сешоара за ръце, се вижда бастунът на Линож. Преди не е бил там, но ето го — отразен в огледалото. По него не се забелязва и капчица кръв. Лъскавата сребърна глава сияе изкусително.