Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Главната ни цел беше спасяването на жертвите.
Това явно не се хареса на агента. В съда много сериозни обвинения се провалят заради пропуски при воденето на документацията за веществените доказателства. Това е първото, за което се хващат адвокатите.
- Съставете пълен списък, преди да си тръгнете.
- Слушам, сър.
„Как само ме гледаше Райм, когато се досети, че аз съм отишла при Екерт и съм го накарала да им вземе случая. Какъв поглед...“
„Моята Сакс го направи, моята Сакс запази сцената непокътната.“
Сакс започна да си чопли единия нокът. „Спри“ - каза сама на себе си. И както винаги, продължи да човърка кожичките си. Болката я успокояваше. Това никой лекар не го разбираше.
Началникът каза:
- Агент Делрей, бихте ли съобщили на колегите какво смятаме да предприемем?
Делрей се обърна към залата:
- В момента наши агенти проверяват главните терористични групи в града и търсят следи, които биха ни завели до свърталището на убиеца. Всички криминолози, всички тайни агенти. Това ще означава отлагане на работата по някои започнати вече разследвания, но решихме, че си струва да рискуваме. Ще действаме бързо. Ще се разделите на групи по шестима, трябва да сте готови да действате при първия подаден сигнал. Имайте пълна готовност за спасяване на заложници и влизане с взлом в укрепени сгради.
- Сър... - прекъсна го Сакс.
Пъркинс се намръщи. Очевидно никой не се беше осмелявал да прекъсне инструктаж преди определеното време за въпроси.
- Да. Какво има, полицай?
- Ами чудех се, сър. Какво ще стане с жертвата?
- Коя, германката ли? Смятате, че трябва пак да я разпитаме?
- Не, сър. Следващата жертва.
- А... не изключваме възможността да има и други мишени на похитителя.
- Той вече е хванал следващата - продължи Сакс.
- Така ли? Началникът погледна Делрей, който вдигна рамене. - Откъде знаете?
- Ами... не съм сигурна, сър. Но на последното местопрестъпление бе оставил улики, а нямаше да го направи, ако не държеше вече поредната си жертва. Или ако поне не възнамеряваше да отвлече някого.
- Както виждате, полицай - продължи началникът, - ще мобилизираме всичките си хора, за да предотвратим следващото убийство.
- Смятаме, че е по-добре да се съсредоточим върху извършителя - обясни Делрей.
- Детектив Сакс... - започна Пъркинс.
- Не съм детектив, сър. Патрулиращ полицай съм.
- Да, добре - продължи началникът, като погледна купчината папки. - По-добре ни кажете какво знаете.
Тридесет чифта очи се насочиха към нея. Между тях и на две жени.
- Просто разкажете какво видяхте - каза Делрей и стисна една незапалена цигара между зъбите си.
Сакс им разказа как е обработила сцената на престъплението и до какви изводи са стигнали Райм и Тери Добинс. Повечето агенти изглеждаха объркани от необичайното поведение на престъпника.
- Като че играе някаква игра - промърмори един.
Друг попита дали в уликите, които е оставял, има някакви политически намеци.
- Ами ние всъщност не смятаме, че е терорист - настоя Сакс.
Пъркинс се обърна рязко към нея:
- Кажете, полицай. Твърдите, че е хитър?
- Много хитър.
- Има ли възможност да блъфира двойно?
- Какво имате предвид? '
- Вие... по-скоро полицията смята, че е психопат. Със съзнанието на убиец. Но не е ли възможно да е толкова умен, че да ви накара да си мислите така? А всъщност целта му да е друга.
- Каква?
- Да вземем уликите, които оставя. Дали не са само за заблуждение?
- Не, те са указания. Подсказват ни къде е следващата жертва.
- Това го разбирам - бързо каза Томас Пъркинс. - Но дали не го прави, за да ни отвлече вниманието от истинската му цел?
Сакс бе мислила и по този въпрос.
- Възможно е.
- А началникът на полицията Уилсън изтегля хора от охраната на ООН, за да ги включи в разследването на убийствата. Този престъпник може да разсейва силите на реда, за да постигне необезпокоявано истинската си цел.
Сакс си бе помислила същото, когато наблюдаваше полицаите, които претърсваха „Пърлстрийт“.
- И мислите, че целта му е ООН?
- Така смятаме - потвърди Делрей. - Терористите, които стоят зад атентата над ЮНЕСКО в Лондон, може да са решили да направят втори опит.
Значи Райм е работил в съвсем грешна насока. Това облекчи в известна степен чувството й за вина.