Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Сега, полицай, бихте ли ни разказали за уликите?
Делрей й връчи списък с всичко, което беше намерила, и тя започна да обяснява точка по точка. Почти никой не ѝ обръщаше внимание: някои агенти говореха по мобилните си телефони, други помежду си, трети драскаха в бележниците си. Но в един момент тя заяви:
- Тогава снех този отпечатък от пръста на извършителя.
В залата настъпи гробно мълчание. Всички вдигнаха очи към нея изненадани. Имало какво да изненада и федералните агенти.
Сакс погледна безпомощно Делрей, който рязко вдигна глава:
- Отпечатък ли сте снели?
- Ами, да. Ръкавицата му паднала в борбата с последната жертва и когато се навел да си я вземе, се подпрял с пръст на земята.
- Къде е? - припряно попита Делрей.
- За Бога - възкликна един агент. - Защо не го споменахте в самото начало?
- Ами, аз...
- Намерете го, намерете го! - изкрещя друг.
През залата премина шепот.
С разтреперени ръце Сакс започна да рови из уликите, намери снимката и я подаде на Делрей. Той я вдигна, погледна отпечатъка внимателно. Показа го на един агент, който, както предположи Сакс, бе специалистът по пръстови отпечатъци.
- Добре - каза агентът. - Първо качество.
Отпечатъците се разделят на три групи: А, Б и В, като последната група са най-неясни и не се приемат като доказателства в съда. Но каквато и гордост да изпитваше Сакс от способностите си, тя бе заличена от масовото недоумение на агентите, че е споменала за отпечатъка толкова късно.
Изведнъж настана суматоха. Делрей даде снимката на един агент, който изтича към някакъв сложен компютър в ъгъла на залата и я постави върху голям скенер „Оптискан“. Друг агент започна да трака по клавиатурата. Делрей грабна телефона. Затропа нервно с крака. Най-сетне оттатък вдигнаха.
- Джини, Делрей се обажда. Сигурно ще ти причиня голямо главоболие, но трябва спешно да спреш всички поръчки за САИО от Североизточния район и да придвижиш моята с предимство... Мога да ти дам Пъркинс. Той ще уреди всичко, а ако и това не е достатъчно, ще се обадя на шефа във Вашингтон... Заради ООН-то е.
Сакс бе чувала за Системата за автоматична идентификация на отпечатъци йа Бюрото, която се използва от всички полицейски управления в страната. Точно нея Делрей искаше да блокира.
- Сканирах го. В момента го изпращам - докладва агентът от компютъра.
- Колко време ще отнеме?
- Десет-петнадесет минути.
Делрей сключи длани:
- Моля те, Господи.
Около Сакс се вихреше цял ураган от припрени агенти. Говореха за оръжие, хеликоптери, коли, преговори с терористи. Телефонни разговори, тракане по клавиатури, шумолене на карти, щракане на пистолети.
Пъркинс разговаряше със специалистите по спасяване на заложници, с началника или с кмета. Може би дори с президента. Кой знае?
- Не знаех, че отпечатъците са толкова важни - каза Сакс на Делрей.
- Винаги са били важни. Особено сега, когато имаме САИО. Преди отпечатъци се взимаха само за показност. За да се покаже на пресата, че правим нещо.
- Шегувате се.
- Не, ни най-малко. Да вземем Ню Йорк. Провеждате „студено“ разследване - когато няма заподозрени. Ако търсите из досиетата ръчно, може да ви отнеме петдесет години, докато намерите престъпника. Къртовски труд. С автоматичната система ще го имаме за петнадесет минути. Навремето около два-три процента от престъпниците се разкриваха по отпечатъци. Сега разкриваме двадесет - двадесет и два процента. Отпечатъците са безценни. Райм не ви ли е казал?
- Сигурно знае...
- И не е започнал търсенето? Господи, този човек спи.
- Полицай - извика Пъркинс, поставил ръка върху телефонната слушалка, - ще се наложи да попълните формулярите за съхранение на уликите веднага. Искам да ги изпратя на ОИВД.
Отряда за изследване на веществени доказателства. Райм бе един от основателите му.
- Разбира се, веднага.
- Малъри, Кемпъл, занесете тези улики в някой кабинет и оставете гостенката ни да попълни формулярите. Имате ли химикалка, полицай?
- Тъй вярно.
Сакс последва двамата мъже в един кабинет. Започна нервно да щрака с химикалката, докато ѝ донесоха цяла купчина формуляри за съхранение на веществени доказателства. Тогава седна и се зае с работата.
Зад гърба ѝ изгърмя гласът на Делрей, човекът, който изглеждаше най-заинтересован от случая. На път за управлението някой го бе нарекъл „Хамелеона“ и Сакс сега започваше да разбира защо.