Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Защо не попиташ какво мисли тя?
Сакс се усмихна странно. Като медицинските сестри, които мразят паралитици. Обръщат се към пациентите си с такива престорени усмивки. Добрата Амелия Сакс не му харесваше, предпочиташе я ядосана...
- Отговори ми на един въпрос, Райм. Защо поиска аз да се заема със сцените?
- Том, гостенката ни много се задържа. Би ли я...
- Линкълн... - започна болногледачът.
- Том, помолих те нещо.
- Защото нищо не разбирам - отговори си сама Сакс. - Ето защо! Не искаше да използваш истински специалист криминолог, защото нямаше ти да водиш разследването. Но мен... можеше да ме управляваш: ела тук, иди там. Правех точно каквото ти искаше, без да се противя.
- О, бунта на мравките... - каза подигравателно Райм, вдигна очи към тавана.
- Само че аз не съм ти подчинена. Още от самото начало не исках да се занимавам с това.
- И аз не исках да започвам разследването. Но ето ни заедно. В леглото. Е, поне единия.
Той се усмихна ледено. По-студено, отколкото тя можеше да издържи.
- Ти си просто едно разглезено дете, Райм.
- Полицай, време е да си вървите - излая Селито.
Но тя продължи:
- Не си в състояние сам да си обхождаш сцените и съжалявам за това. Но рискуваш да провалиш разследването само за да погъделичкаш самолюбието си, затова върви по дяволите.
Тя грабна фуражката си и изхвърча от стаята.
Райм очакваше да чуе затръшване на входната врата, дори счупване на стъкло, но долови само лекото изщракване на бравата.
Джери Банкс взе бележника си и започна да чете с прекалено усърдие записките.
- Линкълн, съжалявам - каза Селито. - Аз...
- Няма нищо - отвърна Райм, като се прозина широко с надеждата, че така ще успокои болката в сърцето си. - Няма нищо.
Полицаите останаха още няколко минути в неловко мълчание пред масата, на която вече ги нямаше събраните улики. После Купър каза:
- Ами, май е най-добре да си събирам багажа.
Постави черната кутия на микроскопа върху масата и започна да развива окуляра с нежността на музикант, който разглобява саксофона си.
- Е, Том - каза Райм, слънцето вече залезе. Знаеш ли какво означава това? Кръчмите са отворени.
Оперативната им зала беше впечатляваща. Слагаше спалнята на Линкълн Райм в задния си джоб.
Половин етаж, тридесетина агенти, компютри и електронна апаратура като от филм по Том Кланси. Агентите бяха облечени като адвокати или банкери. Бели ризи, вратовръзки. „Изтупани“ - помисли си Сакс. А тя изпъкваше сред тях с тъмносинята си униформа, оцапана с кръв от плъхове, кал и тор от заклан преди сто години добитък.
Вече се беше успокоила след скандала с Райм и въпреки че имаше още стотици неща, които можеше да му каже, които искаше да му каже, тя си наложи да се съсредоточи върху положението, в което сега се намираше.
Един висок агент в безупречен сив костюм разговаряше с Делрей - двама едри мъже, навели глави в сериозен разговор. Сакс предположи, че той е началникът на манхатънското управление на ФБР, Томас Пъркинс, но не беше сигурна: патрулиращите полицаи нямат почти никакви контакти с Бюрото. Високият агент изглеждаше сериозен, готов за действие и не сваляше поглед от голям план на Манхатън, окачен на стената. Пъркинс кимна няколко пъти, докато Делрей го въвеждаше в ситуацията, после се изправи пред една пластмасова маса с хартиени пликове и се обърна към останалите агенти:
- Моля за внимание... Току-що разговарях с главния прокурор във Вашингтон. Всички знаете за похитителя от летище „Кенеди“. Престъпникът действа необичайно. Отвличането без сексуални подбуди се среща рядко при серийните похитители. Всъщност този е първият подобен случай в Южния район. Като се има предвид възможната връзка със събитията в ООН тази седмица, ще работим в тясно сътрудничество с главната квартира на организацията, Куонтико и канцеларията на генералния секретар. Налага се да се отнесем с изключителна сериозност към този случай. Работата ни се следи на най-високо ниво.
Главният агент погледна Делрей, който продължи:
- Поехме случая от нюйоркската полиция, но ще ги използваме за подкрепление. Полицаят, който е извършил огледа на местопрестъпленията, ще ни разкаже накратко за сцените.
Сега Делрей звучеше съвсем различно. Никаква следа от надутост.
- Водихте ли писмен отчет за уликите? - обърна се Пъркинс към Сакс.
Тя призна, че не.