Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Наричаме Пъркинс Големия Dict. Не, не „dick261”, както си мислите. Съкратено от dictionary - речник. Той е умен за десет. И винаги знае къде да се обади, когато трябва да се урежда нещо. - Делрей прокара цигарата под носа си, като че беше луксозна пура. - Знаете ли, полицай, много хитро постъпвате.
- Защо?
- Като се махате от криминалния отдел. Най-умната постъпка в живота ви е това преместване във „Връзки с обществеността“. Там хем ще има полза от вас, хем работата няма да ви смаже. Точно това става при нас, повярвайте. Работата те смазва.
„Една от жертвите на болния разсъдък на Джеймс Шнайдер, млад мъж на име Ортега, пристигнал в Манхатън от Мексико, където политическата нестабилност (размирици, започнали предишната година) застрашавала търговията. Амбициозният предприемач бил прекарал в града не повече от една седмица, когато внезапно изчезнал. Бил забелязан за последен път пред една кръчма в Уестсайд и властите веднага заподозрели, че той е поредната жертва на Шнайдер. За зла участ, точно такъв бил случаят.“
Колекционера на кости обикаляше вече петнадесет минути из улиците около Нюйоркския университет на „Вашингтон скуеър“. Пълно с народ, но главно младежи. Ученици от лятното училище. Скейтбордисти. Весела тълпа. Улични музиканти, жонгльори, акробати. Това му напомняше за „музеите“ по „Боуъри“, популярни през XIX век. Разбира се, не бяха истински музеи, а панаирджийски улички, гъмжащи от палячовци, уроди, показвани за пари, и дюкянчета, предлагащи всичко, от френски пощенски картички до късчета от Христовия кръст.
Колекционера забави един-два пъти, но никой не искаше да се вози на такси.
„Шнайдер завързал тухли за краката на сеньор Ортега и го хвърлил в река Хъдсън, та мътната вода и рибите да оглозгат тялото му до кокал. Трупът бил открит две седмици след отвличането. Така и не се разбрало дали злощастната жертва е била жива, когато са я хвърлили във водата. Предполага се, че да. Защото извергът така изчислил дължината на въжето, че лицето на сеньор Ортега било само на сантиметри под повърхността - ръцете му несъмнено бясно са се мятали, докато нещастникът гледал спасителния въздух.
Колекционера на кости забеляза болнав младеж, застанал на една пресечка. „Болен от СПИН - помисли си той. - Но костите ти са здрави и толкова ясно личат през кожата. Костите ти ще живеят вечно...“ Младежът не искаше такси и Колекционера го отмина. Хвърли му жаден поглед в огледалото за обратно виждане.
Погледна отново напред, точно навреме, за да избегне един възрастен мъж, който бе изскочил на улицата и махаше за такси. Човекът отскочи назад, колата закова спирачки точно пред него.
Мъжът отвори задната врата.
- Гледайте къде карате - каза поучително, не ядосано.
- Извинявайте - промърмори Колекционера на кости.
Възрастният човек се поколеба за момент, огледа улицата, но не забеляза други таксита. Качи се.
Затръшна вратата.
„Стар и хилав - помисли си Колекционера на кости. - Кожата ще се обели от костите му като коприна.“
- Накъде?
- Ийстсайд.
- Дадено - отвърна Колекционера, нахлузи маската за ски и зави рязко надясно. Таксито потегли на запад.
Трета част
Дъщерята на стражаря
Копай, копай, копай! - това е девизът на Ню Йорк... На
костите на нашцте предци не им е писано да почиват
спокойно и четвърт йек. Всяко поколение като че е решено
на всяка цена да унищожи останките от предишните.
Филип Хоун,
кмет на Ню Йорк, „Даяри“, 1845г.
18.
Събота, 22:15 - неделя, 5:30
- Сипи още едно, Лон.
Райм пиеше със сламка, Селито - направо от чашата. И двамата без разредител. Детективът отново седна на скърцащия сгъваем стол и на Райм му заприлича на Питър Лор в „Казабланка“.
Тед Добинс си беше тръгнал. След като направи няколко остри психологически забележки за нарцисизма на някои федерални агенти, Джери Банкс също си отиде. Мел Купър продължаваше мъчително да разглобява и опакова апаратурата си.
- Хубаво питие, Линкълн - отбеляза Селито след поредната глътка уиски. - По дяволите, аз не мога да си позволя да си го купя. Колко е отлежало?
- Мисля, че това е на двадесет години.