Огньовете на сатаната

— Тогава бъдете наши гости — намеси се припряно дьо Моле. — Легрейв, отведи гостите ни в кухнята. Веригите могат да бъдат махнати, нали?

Монтибъс се съгласи. Оковите на Бадълсмиър бяха отключени и мигом издрънчаха на пода. Бадълсмиър обаче продължаваше да седи като вцепенен. Само от време на време примигваше или отпиваше жадно от чашата. Придружителите му изчезнаха в кухнята; остана само Монтибъс. Корбет си седна на мястото. Малтоут стоеше ококорен, със зяпнала уста.

Ранулф, доволен от неочакваното развлечение, се ухили до уши, доближи Корбет и му прошепна в ухото:

— Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед, нали, господарю?

— Извършил ли е някакво престъпление? — попита дьо Моле.

— Доколкото ни е известно, не — отговори Монтибъс. — Освен дето е нарушил кралската забрана.

— За пръв път в живота — отбеляза смеешком Ранулф, докато отново заемаше мястото си — ми се случва да седна на една маса с човек, който би трябвало да е мъртъв, опят и погребан.

— Млъквай! — изръмжа Бранкиър с побеляло от ярост лице.

В отговор Ранулф само му се усмихна. Бадълсмиър стовари чашата си на масата, въздъхна дълбоко, отпусна рамене и по бузите му се затъркаляха сълзи. Монтибъс не обърна внимание на това, само придърпа към себе си едно блюдо с парчета пилешко и свинско. Започна да яде лакомо, но изведнъж, най-сетне осъзнал думите на Ранулф и усетил напрегнатото мълчание, вдигна поглед.

— Какво? — Лицето му стана сериозно, докато оглеждаше събралите се. — Какво имаш предвид, като говориш за човек, който би трябвало да е мъртъв и погребан?

— Капитане — намеси се Корбет, — нахрани се и си изпий виното. Ти и хората ти можете да останете за нощта. Сигурен съм, че гостоприемството на монсеньор ще се простре и дотам. Сър Бартолъмю, имам да ти задам някои въпроси, макар че не му е тук мястото.

— Не, не е — вметна дьо Моле и се изправи. — Бранкиър, сър Хю, отведете Бадълсмиър в стаята ми.

Корбет прошепна на Ранулф да наглежда кралския гвардеец и последва тежко стъпващия, придържан от Бранкиър Бадълсмиър през вратата и по коридора до стаята на Великия магистър. Там Бадълсмиър поседя, като си мърмореше нещо, търкаше устата си с ръка и се озърташе с празен поглед.

— Побъркал се е — отбеляза Бранкиър.

— Сър Бартолъмю! — кресна дьо Моле. — Трябва да ни кажеш какво се е случило! Стаята ти изгоря. На леглото бяха намерени труповете на двама мъже, овъглени до неузнаваемост. Помислихме, че единият си ти.

Бадълсмиър вдигна глава.

— Аз съм червей, не човек — продума с монотонен глас. — Моите грехове, моите грехове са винаги пред очите ми!

— Какви грехове — попита тихо Корбет, като придърпа едно столче и седна точно срещу тамплиера. — Какви грехове, Бартолъмю?