Огньовете на сатаната
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Огньовете на сатаната». Краткое содержание книги:
— И пи ли от него?
— Да, да, изпих около половин чаша. След това пристигнаха Скудас и Джослин. Ядосах се от подигравките им, хвърлих чашата на пода и излязох.
— Сър Бартолъмю — продължи Корбет, — всичките ти вещи са унищожени от огъня, но сред тези на Скудас открихме карта на Йорк и предупреждението на асасините, и двете изписани с твоя почерк, както и подписана от Мърстън разписка за получени пари.
Очите на Бадълсмиър добиха потайно, лукаво изражение: смяната на настроението му бе така внезапна, че Корбет се запита дали човекът е съвсем с ума си; дори дали той не е убиецът, Стрелеца.
— Книжата — повтори той, — моля ви. Защо би държал Скудас подобни документи в себе си?
Бадълсмиър се покашля и облиза устни.
— Бих искал малко вино, сър Хю.
Бранкиър напълни една чаша от страничната масичка и я пъхна в ръката му.
— Отговори на въпроса ми — настоя Корбет.
— Тук нямаш власт — намеси се Бранкиър.
— Напротив, има! — сопна му се дьо Моле. — Сър Бартолъмю, отговорете на въпроса!
— Ще отговоря — каза Бадълсмиър и се поизправи на стола си. — Макар да не обичам хора, дето си пъхат носа, където не им е работа. Каквито и да са греховете ми, все още съм тамплиер. Не си ми приятен, Корбет. Присъствието ти тук ме обижда. Орденът има свои собствени ритуали и правила.
— Книжата? — рече остро Корбет.
— Провеждах собствено разследване — отвърна троснато Бадълсмиър. — Нарисувах картата и преписах предупреждението, за да си помогна. Дадох едно копие на Скудас и го помолих да държи очите и ушите си отворени. Ако стаята ми не беше изгоряла, щяхте да намерите още копия от тях. — Той сви рамене. — Но не знам за никаква разписка от Мърстън.
— Защо пламна стаята ти? — попита Корбет.
— Не знам.
— И в нея е нямало нищо, което би могло да предизвика подобен ад?
— Нищо. Дрехи, пергамент, няколко книги и нищо повече!
— А газена лампа? — подхвърли Корбет.
— Нищо, казах — отговори Бадълсмиър, но извърна очи. Корбет разбра, че този опозорен тамплиер има някои подозрения.
— Какво ще стане с мен? — прошепна Бадълсмиър и погледна умолително дьо Моле.
— Ще бъдеш затворен на хляб и вода — отвърна Великия магистър. — А когато тази работа приключи и кралският секретар ни остави на мира, ще бъдеш изправен на съд пред другарите си. Ако желае, Короната също може да те накаже за нарушаване на кралската заповед.
Бадълсмиър кимна.
— Ще бъда съсипан, нали? — промълви той, сякаш на себе си. — Ще ми махнат шпорите, ще ми отнемат рицарското звание. Сър Бартолъмю Бадълсмиър, командир в ордена на тамплиерите, ще бъде понижен до кухненски слуга в някоя забутана крепост.
Той стисна юмруци и изгледа така свирепо Корбет, че ръката на секретаря неволно се насочи към дръжката на камата. Усещаше и омразата на останалите: макар Бадълсмиър да бе опозорен, подобно на всяка затворена общност, тамплиерите ненавиждаха да им се натрапват външни хора. Корбет стана на крака.
— Монсеньор, аз свърших. Настоявам обаче сър Бартолъмю да бъде охраняван добре. — И тръгна към вратата.
— Корбет! — извика Бадълсмиър. Гледаше го някак странно. — Истината е на речния бряг.
— Какво искаш да кажеш?
Бадълсмиър започна да се смее, заклати глава и му махна с ръка да си върви. Корбет се поклони на дьо Моле и тръгна към стаята си. Там го чакаха Ранулф и Малтоут, които веднага го отрупаха с въпроси.
— Не знам — отговори им Корбет. — Не знам дали Бадълсмиър казва истината, дали си е загубил ума или в действителност е убиецът. Малтоут, къде са онези книги?
Куриерът му ги измъкна изпод леглото.
— Всички ще спим тук — заяви Корбет. — И тази нощ… — той се настани удобно на леглото и отвори едната книга — … ще разгадая загадката.
Секретарят прекара нощта в четене и препрочитане на безчет страници, докато слугите му хъркаха в дълбок младенчески сън. От време на време клепачите му натежаваха. Той задремваше за малко, сетне се стряскаше и отиваше да си наплиска лицето с вода или да смени свещите, когато от тях останеше твърде малко. Най-сетне осъзна, че няма какво повече да прави. Последните глави на Бейкън бяха истинска мистерия, но Корбет се чувстваше въодушевен. Вече знаеше източника на тайнствения огън. Призори потъна в кошмари, озарявани от бушуващите пламъци на дяволския огън.
По едно време Ранулф го разтърси.