Огньовете на сатаната
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Огньовете на сатаната». Краткое содержание книги:
— Мислиш ли, че Бадълсмиър е бил убит, понеже е знаел прекалено много? — попита Ранулф.
— Възможно е — отвърна господарят му. — Но все още не виждам никаква логика в тези убийства. Великият магистър е прав: не можем още дълго да го задържаме тук.
— Кралят наистина ли ще ги арестува?
— Съмнявам се. По ранг дьо Моле е равен на най-високопоставените благородници, освен това е поданик на Филип Френски. Кралят може да недоволства и пуфти, да го задържи на някое пристанище и да го заплаши, че ще конфискува собствеността на ордена. Но в крайна сметка дьо Моле ще напусне страната и ще подаде оплакване до папата.
— И така убиецът ще се измъкне?
— В този случай, Ранулф, нищо чудно да го направи. Но нека не разочароваме нашите домакини. Трябва да се измием и преоблечем.
Върнаха се в крилото за гости. Известно време Корбет седя и разглежда донесените му от Малтоут книги. Прочете първата глава от трудовете на Бейкън, но не можа да намери нищо интересно в нея. Той хвана книгата с две ръце и се замисли над предсмъртните думи на Незнайния в болницата за прокажени. Какво ли беше значението на неговата изповед: твърдения за проява на малодушие сред тамплиерите преди толкова много години в Акр? Ами ако страхливецът бе тук, във Фрамлингъм? Навън се разрази буря: дъждът заплющя по прозореца, над имението проехтя гръм, светкавица озари дърветата и двора с бяла светлина.
— Има ли нещо интересно в тези книги? — поинтересува се приближилият се зад гърба му Ранулф.
Корбет се почеса по главата.
— Нищо. — Сетне стана и вдигна късото си палто. — Това може да почака. Чудя се какво ли ще стане сега?
Ранулф го погледна недоумяващо.
— Питам се дали истинският убиец не си е мислел, че ще се задоволя да посоча Бадълсмиър като виновник?
— Значи все още сме в опасност? — попита Ранулф.
— Възможно е, но ела… — Той млъкна, когато проехтя камбаната, едва доловима сред тътена на гръмотевиците. — Нашите домакини ни очакват.
Когато привършиха с приготовленията си, те си наметнаха плащовете и изтичаха през дъжда до главния вход на сградата. Дьо Моле и водачите на ордена ги очакваха в залата. Корбет едва се сдържа да не потрепери при тази гледка. Отвън гърмеше и святкаше, а вътре всички факли бяха запалени и редицата свещи по цялото протежение на масата хвърляше дълги сенки, които танцуваха по стената. Корбет и придружителите му бяха посрещнати студено. Дьо Моле им посочи с ръка къде да седнат: Корбет от лявата му страна, Ранулф и Малтоут в другия край на масата. Великият магистър каза молитвата и слугите донесоха блюдата от кухнята. Корбет откри, че му е трудно да се храни, че се взира внимателно в чашата си и пие от виното, едва след като останалите отпият от същата кана.
— Нямаш ни доверие, сър Хю — промърмори дьо Моле и сложи в устата си парче хляб.
— Присъствал съм и на много по-весели трапези — отвърна Корбет.
Вечерята продължи. Легрейв се помъчи да завърже разговор, но дьо Моле беше потънал в собствените си мисли, а Симс и Бранкиър бяха вперили каменни погледи в масата, твърдо решени да не обръщат внимание на Корбет и другарите му. Вечерята вече бе към своя край, когато някой почука силно на вратата. Корбет се обърна на стола си и точно в този момент вътре се втурна един сержант.
— Монсеньор! — рече задъхано той. — Монсеньор, дошли са кралски войници!
Дьо Моле се надигна, но точно в този момент вратата се разтвори с трясък и един подгизнал капитан от кралската гвардия влезе в залата. Зад него двама от хората му бутаха окован човек, от чийто плащ капеше вода.
— Монсеньор! — обяви капитанът. — Извинявам се за неудобството, което ви причинихме с ненадейното си пристигане. Смятаме, че това е един от вашите хора.
Сетне сграбчи затворника, блъсна го напред и му дръпна качулката. Корбет впери невярващ поглед в небръснатото, мокро лице на сър Бартолъмю Бадълсмиър.
Дванадесета глава
Всички се втрещиха от ужас. Водачите на ордена наскачаха с ками в ръце, събаряйки столовете си на пода. В залата връхлетяха още войници с извадени мечове и заредени арбалети. Капитанът на кралската гвардия даде отсечено някакви заповеди и подчинените му се наредиха в малък кръг около затворника, с гръб към него и приготвени оръжия. Корбет се окопити от изненадата и кресна за тишина. Същевременно огледа набързо водачите на ордена: всички, включително дьо Моле, имаха вид, сякаш са видели призрак.