Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
Денят бе облачен и хладен, ала въпреки това — освежаващ. Той пое по позната пътечка, спря за секунда до мемориала на Бреговата охрана, след това продължи към група дървета в края на алеята „Дюи“, където стоеше висока руса жена с дълго черно палто и четеше надписа на голям надгробен паметник.
Мак застана мълчаливо до нея и зачете същия надпис.
— Загинал е в деня преди десанта в Нормандия — рече тихо Мак.
— Виждам — отвърна тя, без да го погледне.
— Как си, Люси?
— Намирам се в четиригодишен, въодушевяващ и уморителен период на възход. А ти?
— Атмосферата не е тъй ведра както онази, в която ти живееш, но… последните няколко години бяха интересни.
— Готова ли е програмата?
Мак въздъхна, хилядите му тревоги се сплетоха в един възел.
— Да. Готови сме, щом трябва. Списъкът все още същият ли е?
Тя кимна.
— Да. Но разкриването му ще ни съсипе, Мак. Трябва да успеем от първия път. Ти разбираш колко важно е това лично за президента, нали?
— Мисля, че да.
— Може би, но не съм сигурна, че напълно разбираш степента на неговата решимост.
— Сроковете ли? — попита той.
— Те са в съзвучие със сроковете на Пентагона. Предполагам, че същият е и планът за контейнерите?
— Да. Две устройства в една опаковка, обявени за едно, и поставени, както се разбрахме.
— И засега няма проблеми?
— Имах… няколко напрегнати момента, включително и тази сутрин в кабинета на Касиди, но всички въпроси могат да се овладеят, в тях няма нищо задкулисно.
Тя се засмя.
— Добре. Пожелавам ти успех, Мак.
След това се обърна и пое бавно към съседната алея. Мак се застави да остане взрян в паметника пред себе си още няколко минути, дори клекна и сложи очилата си, след което се изправи и крадешком се огледа.
Жената не се виждаше никъде.
Мак погледна часовника си и се обърна на юг. Виждаше през дърветата колата, която го чакаше на уреченото място. С малко късмет можеха да излетят от базата „Андрюс“ до 11:30 местно време, което означаваше, че седемчасовият полет щеше да ги отведе в „Елмъндорф“ към 2:30 следобед. Улови се, че въздиша и мечтае за малко сън. На борда на гълфстрийма на ВВС имаше удобна кушетка и той трябваше да се възползва от тази възможност, след като вечерта щеше да му се наложи да прекара няколко много дълги часа на борда на ауакса.
Двадесет и шеста глава
Петък сутринта, ден пети
Хотел „Аспен“
Валдес, Аляска
Някъде в тъмната хотелска стая звънеше телефон. Звукът му сепна Ейприл. Обърна се наляво и посегна към него, преди да си спомни, че не се намираше в апартамента си. Изправи се седнала в пълния мрак, намери опипом края на леглото, но не можеше да събуди спомена за предишната вечер и не знаеше къде се намира.
„Добре, почакай… Бях в Секуим, след това…“
Сякаш с едно завъртане на прекъсвач паметта й се възстанови изцяло, а заедно с нея — и потискащите спомени за предишната нощ.
„Валдес! Аз съм в хотел във Валдес.“
Телефонът продължаваше да звъни някъде вляво, тя размаха ръка да го намери опипом, събори нещо от нощното шкафче, преди да улови слушалката.
— Ало?
— Ейприл? Грейси е. Извинявай, че те събудих.
— Няма нищо — рече тя и затърка очи, след което се опита да намери лампата. Чу как Грейси въздъхна в отговор.
— Достатъчно будна ли си, за да ми разкажеш за снощи?
— Значи си получила съобщението ми — рече Ейприл.
— Да, но… не мога да разбера защо не си успяла да се свържеш с мен снощи.
— Може би… защото някой друг се е свързал снощи с теб? — Ейприл се усмихна вътрешно.
— Бях на лодката си, сама.
— Добре де. Сега вече съм будна и знам, че имаме голям проблем. Намерихме самолета на татко, заснех го с подводната видеокамера, но Бреговата охрана взе записа.
— Чакай малко! — прекъсна я Грейси. — Намали темпото. Разкажи ми за всичко, което се случи, по ред. Казваш, че сте открили албатроса и сте го заснели, а Бреговата охрана е взела записа, така ли?
Ейприл й разказа за всички събития в последователността им, включително и за неловкото преживяване да бъде откарана в щатски полицейски участък заедно с Джим и Скот и да бъде претърсена.
— Значи са търсили касетката, така ли? — попита Грейси.