Кръвна песен
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-632-5
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвна песен». Краткое содержание книги:
Бащата на Вейлин, Кралик Ал Сорна, е бил Военачалник на крал Янус, владетеля на Обединеното кралство. Гневът на Вейлин, че е лишен от рожденото си право и зарязан на прага на Шестия орден, не знае граници. Той лелее спомена за майка си и това, което ще научи за нея в Ордена, ще го смути. Баща му също има мотиви, които Вейлин ще започне да разбира. Но една истина надделява над всички останали: Вейлин Ал Сорна е предопределен за бъдеще, все още непонятно за него.
Бъдеще, което ще промени не само Кралството, а и света.
— Какво, братко? — Вейлин се наведе за пред инструкторите, уж за да чуе думите, при все че Дентос очевидно не можеше да говори в това състояние. — Да! Наистина чудесна битка!
— Изпитанието приключи! — Инструктор Солис се приближаваше през полето. — Отнесете ранените в лечебницата. Оставете тези в безсъзнание, инструкторите ще се погрижат за тях.
— Хайде. — Вейлин се обърна към Норта. — Ела да те закърпят.
— С удоволствие — отвърна младежът. — Но не съм сигурен, че мога да ходя. — Залитна отново и Вейлин трябваше да го хване. Двамата с Кейнис му помогнаха да излезе от полето, без да пуска пиката. Баркус ги следваше, като почти влачеше Дентос.
— Брат Вейлин — каза аспектът. До него стояха тримата непознати.
Вейлин спря, като се помъчи да не изтърве Норта.
— Да, аспект?
— Нашите гости искат да се запознаят с теб. — Аспектът посочи гостите. Отблизо се видя, че най-дребната фигура е момиче, увито в черни кожи също като едрия мъж, за когото се държеше. Беше на неговите години, но дребна, с бледа кожа, черна коса… и много красива. Не му обръщаше внимание — беше се втренчила в почти припадналия Норта. Вейлин не беше сигурен дали изражението ѝ е плод на възхищение или на страх.
— Брат Вейлин, това е Ванос Ал Мирна — каза аспектът. Едрият мъж се наведе и протегна ръка. Вейлин я разтърси неловко, като едва успя да удържи Норта. Кейнис се скова, като чу името, но за Вейлин то не значеше почти нищо. Имаше смътен спомен, че баща му го бе споменавал на майка му. Малко преди да го направят Военачалник. Но не можеше да се сети за конкретния разговор.
— Познавам баща ти — каза Ванос Ал Мирна.
— Нямам баща — отвърна Вейлин по навик.
— Покажи уважение на лорд Ванос. — На устните на аспекта се появи тънка усмивка. — Той е Меч на кралството и Граничен лорд на Северните предели. Присъствието му тук е чест за нас.
Вейлин забеляза наченките на усмивка на устните на Ванос Ал Мирна.
— Сражава се добре.
Вейлин кимна към Норта.
— Брат ми се би по-добре. Той плени пиката.
Ал Мирна погледна Норта за секунда и Вейлин осъзна, че е познавал и неговия баща.
— Това момче се бие без страх. Качество, което не винаги е за предпочитане.
— Ние сме безстрашни в защита на Вярата, милорд. — „Хубав отговор. Само да не беше лъжа.“
Граничният лорд се обърна и посочи жилавия дългокос мъж. Имаше бледа кожа и черна коса като момичето, но чертите му бяха различни — високи скули и орлов нос.
— Това е моят приятел Хера Дракил от сеорда сил.
Сеорда. Вейлин не предполагаше, че някога ще срещне сеорда. Мистериозен народ, който не излизаше от подслона на Великите северни гори и не обичаше чуждоземци. Заради сеорда сил хората от кралството смятаха северните гори за мрачно и загадъчно място и рядко ходеха натам. Беше пълно с истории за злощастни пътници, навлезли и изчезнали в гората.
Хера Дракил кимна с непроницаемо изражение.
— А това е дъщеря ми Дарена. — Лорд Ванос побутна момичето напред.
Тя се обърна към Вейлин, който се зачуди, защо дланите му внезапно се изпотяват.
— Братко. Ти сякаш си единственият без рана.
Вейлин осъзна, че е права. Болеше го навсякъде и на сутринта щеше да е схванат, но нямаше рани.
— Късметът ми се усмихна, милейди.
Тя погледна Норта със загрижено изражение.
— Той ще се оправи ли?
— Нищо му няма. — Гласът на Кейнис звучеше прекалено учтиво.
Норта вдигна глава, погледна замаяно момичето и се намръщи объркано.
— Ти си лоначка. — Главата му се извъртя към Вейлин. — В Севера ли сме?
— Спокойно, братко. — Вейлин го потупа по рамото и изпита облекчение, когато главата му отново клюмна. — Брат ми не е на себе си — каза на момичето. — Извинявам се.
— За какво? Аз съм лоначка. — Тя се завъртя към аспекта. — Имам лечителска дарба, макар и слаба. Ако мога да ви помогна с нещо…
— Разполагаме с много умел лекар, милейди — отвърна аспектът. — Благодаря за загрижеността. Да се отправим към покоите ми и да оставим братята да се погрижат за другарите си.
Обърна се и тръгна към цитаделата, следван от Граничния лорд, а другите двама се задържаха за момент. Хера Дракил ги изгледа продължително: местеше очи между Дентос, отпуснат в ръцете на Баркус, разкървавения нос на Кейнис и увисналия Норта, а неразгадаемото му изражение премина в очевидно отвращение.
— Ил лонаким хиърин мар дуролин — каза той тъжно и се отдалечи.