Господарят на войната
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 954-584-313-6
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Мебелировката може да остане — кисело ме погледна Дириг, — да си я ползват саксите със здраве.
Обикалях из стаите и се опитвах да си представя как саксите се щурат между колоните, трошат крехките столове и изкъртват красивата мозайка. Кой ли щеше да живее тук, чудех се аз. Сердик? Ланселот? Ако изобщо някой се установеше тук, реших тогава, това ще е Ланселот, защото саксите май не си падаха по римския разкош. Те оставяха места като Линдинис да гният, а до тях строяха своите дървени замъци със сламени покриви.
Мотаех се из тронната зала и се опитвах да си я представя със стени, покрити с огледалата, които Ланселот толкова обичаше. Той живееше в свят, обкован с лъскав метал, за да може винаги да се възхищава на собствената си красота. А може би Сердик ще разруши двореца, за да покаже, че със стария ред в Британия е свършено и че е поставено началото на новото брутално управление на саксите. Стоях, отдаден на тези тъжни мисли, когато в залата се дотътри Дириг, влачейки куция си крак.
— Мога да спася мебелите, ако искате — неохотно каза той.
— Не — отсякох аз.
Дириг грабна едно одеяло.
— Копелето остави тук три момичета, едната от тях е бременна. Май аз ще трябва да им дам злато. От него няма да дочакат. Това пък какво е? — спря се той зад резбования стол, който служеше за трон на Мордред и аз отидох да надникна. В пода имаше дупка. — Това го нямаше тук вчера — настоя Дириг.
Клекнах на коляно и открих, че липсва цяла композиция от подовата мозайка. Махнати бяха камъчетата в края на стаята, където лозови клончета образуваха рамката около централното изображение на полегнал Бог, заобиколен от нимфи. Цяла чепка грозде бе внимателно отстранена от рамката. Видях, че малките камъчета бяха залепени за парче кожа, изрязана с формата на грозда, а под тях бе имало пласт тесни римски тухли, които сега бяха пръснати под стола. Това бе нарочно скривалище, което даваше достъп до топлопроводните тръби на древната отоплителна камера, минаващи под пода.
Нещо проблясваше на дъното на отоплителната камера, протегнах се и загребах с шепа в прахта и оронения хоросан. В ръката ми се оказаха две златни копчета, парче кожа и нещо, което с отвращение открих, че са миши изпражнения. Изтупах ръцете си и подадох едното копче на Дириг. На това, което остана в мен, бе изобразено брадато, войнствено лице, увенчано с шлем. Изработката беше груба, но изражението на лицето въздействаше с необикновена сила.
— Сакска направа — казах аз.
— И това също, лорд — отвърна Дириг. Копчето в него беше почти същото като моето. Надникнах отново в отоплителната камера, но не видях повече копчета или монети; Мордред очевидно бе крил тук златно съкровище, но мишките бяха прогризали кожената торба и когато той е вдигнал съкровището, от дупката са изпаднали две копчета.
— Въпросът е защо у Мордред има сакско злато? — гласно довърших мислите си аз.
— Вие ми кажете, лорд — каза Дириг и плю в дупката.
Внимателно подпрях римските тухли на ниските каменни арки, които подкрепяха пода, после издърпах коженото парче със залепената на него мозайка на мястото му. Можех да предположа защо Мордред имаше злато, и това никак не ми харесваше. Мордред присъства, когато Артур разкри плана си срещу саксите и аз реших, че затова саксите са успели да ни изиграят. Те са знаели, че ние ще съсредоточим силите си срещу евентуален удар по долината на Темза, затова през цялото време са ни заблуждавали, че именно оттам са решили да нападнат, а Сердик бавно и тайно е събирал войската си на юг. Мордред ни беше предал. Не можех да бъда сигурен в това, защото две златни копчета не можеха да бъдат доказателство, но в предположението ми имаше мрачна логика. Мордред искаше да си възвърне властта и макар че нямаше да може да получи цялата власт от Сердик, поне със сигурност щеше да си отмъсти на Артур, за което мечтаеше отдавна.
— Как са успели саксите да говорят с Мордред? — обърнах се аз към Дириг.
— Много просто, лорд. Тук винаги има посетители — отговори Дириг. — Търговци, менестрели, жонгльори, момичета.
— Трябваше да му прережем гърлото — казах аз мрачно, пъхайки копчетата в джоба си.
— А защо не го направихте? — вдигна рамене Дириг.