В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Някъде на височина 6000 метра ние наистина видяхме Секирата на кармата. Пръв я зърна Селиверстов.
— Ето я! — простодушно заяви той.
Погледнах я и внезапно усетих, че болката намаля. Загледах се в нея, като дишах тежко на тази пределна височина. Отслабналата болка ми даде възможност да мисля, а не просто да изстисквам от себе си последните сили, сякаш всяко следващо движение ще сложи край на живота ми.
Все гледах и гледах Секирата на кармата… Съзерцавах я като омагьосан. Прекрасно разбирах, че тази 100-метрова секира, разположена близо до цилиндрична конструкция със същия размер, е монумент, а не странно „произведение“ на вятъра. Вече не си задавах въпроса по какъв невероятен начин е бил сътворен и монтиран на толкова недостъпен връх. По-скоро мислех за предназначението му. Поклонниците ненапразно са го назовали така, значи има отношение към кармата на човека. А защо е с формата на секира?
— Шефе — обади се Селиверстов. — Защо й е секира на кармата, тоест на линията на живота, предопределена от Бог? Да не би да разсича нещо? Или… отсича излишното? Или… ако човек се озове на това място, кармата му ще бъде посечена. Ето ние — ти, Равил и аз — от днес нататък ставаме безкармови хора и заживяваме по друг начин. Какъв ли ще е той?
— Ще видим — приглушено отговори Равил.
— Нали хората се стремят да достигнат до безкармовия живот — продължи да разсъждава Селиверстов. — Сигурно в нещо е по-хубав. Дава ти право на избор! Ти, човекът, сам решаваш как да живееш, а не Бог да решава вместо теб. Както си искам, така си живея. И върша нещата, както ми харесва! Наказанията, които си заработил през миналите животи, също остават зад борда, защото са посечени от секирата. Нима и ние ще заживеем така? Равил се подсмихна и рече:
— Нещо не ми се вярва. Сергей, не си в пещерата, която материализира мислите, та каквото си помислиш, това да стане…
Продължавах да се взирам упорито в Секирата на кармата. Разбирах, че е създадена, за да регулира някои от многобройните фини енергии. Но и преданията на поклонниците едва ли са възникнали от нищото!
Спомних си многобройните ни разговори с Амир Рашитович Шарипов. Той работи в нашия Център като заместник-генерален директор и оглавява отдела за психо коригиране на зрението, тоест учи проглеждащите след операцията хора да виждат. Извънредно интелигентен, Амир Рашитович заедно с младата си сътрудничка Татяна Галямова откри такива неща за кармата, които можеха да накарат всеки да ахне.
Например един от пациентите, който беше загубил едното си око, след като крава го ударила с копито, разказа, че вече няколко поколения подред мъжете от неговия род получават травми от крави. Цялата история започнала през 20-те години, когато прадядо му — известен чекист, събирал кравите по селата и в рамките на реквизиционната акция ги изпращал в кланицата, като обричал по този начин селяните на глад. Синът на чекиста се пропил и се обесил в краварник. Вторият син загинал, стъпкан от стадо крави. Внукът на чекиста умрял, след като се отровил с кравешко лекарство. А правнукът, който също не успял да се предпази от проклятието, беше загубил едното си око. От страх да не изгуби и другото, заминал за тундрата, където няма крави, и до днес пребивава там.
Оперирал съм двама пациенти — брат и сестра от Ростов на Дон, които по различно време бяха получили еднакви травми на очната кухина. Те бяха предизвикали еднакво намаляване на остротата на зрението. При това подобни травми се случвали в целия им род.
В резултат на изследванията си Амир Рашитович беше стигнал до извода, че във всеки от нас се съдържа родова информация, от която не можем да избягаме и която ни влияе независимо дали желаем или не. Тя рано или късно ни напомня за себе си или като ни наказва за греховете на предците ни, или като ни поднася неочакван подарък от съдбата заради душевната чистота на вече забравени близки. При това родовата информация произлиза от толкова далечно минало, че е напълно възможно да се корени във времето на ангелите или дори в епохата, когато Създателят е направил човека.
Тогава за всеки род е била заложена информационна линия, наречена карма. Вътре в него не само се натрупва информация от безкрайната поредица съществувания, но и се извършва постоянен анализ на постъпващите данни, който съединява миналото и бъдещето в единна линия на живота. В тази кармична линия нищо не се забравя и нищо не остава без внимание. Не само действията на човека се подлагат на подробен анализ, а и неговите мисли. Същите онези мисли, които ни занимават и денем, и нощем. Никой не може да живее изолирано от предците си. Всеки от нас е белязан от своя род, а животът ни протича по неведомите за нас принципи и закони на общо родовото единно начало, тоест на кармата.