Светлината, която изгубихме
- Автор: Сантополо Джилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева,
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светлината, която изгубихме». Краткое содержание книги:
Дарън стовари сака с нещата им край вратата на дневната.
— Е, поне устискахте да не кажете цели трийсет секунди.
— Нищо не сме казали, тате — обади се Вайълет. — Млък и заключ, нали, Лиъм?
Лиъм протегна напред кръстосаните си пръстчета. Дарън изпъшка, после тръгна нагоре по стълбите.
— Ей, я почакай! — провикнах се подире му. — Аз не трябва ли да науча тая тайна?
— Разбира се, че ще я научиш — отвърна той. — Просто отивам да взема нещо, което искам да ти покажа.
— Е, как мина денят ви — насилих се да попитам децата.
— Баба и дядо ни заведоха в техния парк — докладва Вайълет. — Нали го помниш? Той е по-малък от нашия, но пък има лабиринт с много високи стени.
— Помня — отвърнах. — Има и люлки клатушки. Тя кимна.
— Ние се люляхме — обади се Лиъм.
— Той обаче е по-лек от мен и татко трябваше да му помага, за да не остана аз на земята. — Вайълет скочи от дивана. — Отивам да си нагледам куклите.
— Аз отивам да си нагледам легото — каза Лиъм и скочи на пода след нея.
Тръгнах нагоре по стълбите подир тях, за да намеря Дарън. Той беше в кабинета — стаята, която не пропускаше случай да ми напомни, че ще бъде на третото ни дете, ако се появи на бял свят — и тъкмо пускаше лаптопа.
— Тия малки гадинки — обърна се към мен и отвори няколко прозореца на екрана. — Нямах намерение да ти казвам, докато не е готово всичко, но ме чуха да говоря с татко. Исках да бъде за годишнината. Можеш ли да повярваш — това са почти десет години!
— Осем — уточних. — През ноември стават осем години, откакто сме женени.
Дарън се усмихна.
— И десет, откакто се запознахме. — После обърна екрана на компютъра към мен. — Купих къща.
Мозъкът ми зацикли при смилането на новината.
— Какво си направил?!
— Това е тайната! — обяви той. — Дебна тая къща още откакто Вайълет се роди. Исках да купя мястото, където се запознахме. През януари най-накрая ги убедих да ми я продадат.
Аз още се силех да проумея какво точно става. Дарън се изправи и ме хвана за ръка.
— Наясно съм, че от година и нещо нещата между нас не са идеални — каза, — но миналото лято в Ийст Хамптън бяхме толкова щастливи и си помислих, че с тази къща.
Очите ми се напълниха със сълзи.
— О, Дарън — промълвих и стиснах ръката му. Той продължаваше да ме обича, той държеше на нас. До онзи момент не бях сигурна дали е така. Но това правеше неговата афера още по-необяснима. Защо е изневерявал, щом от толкова време планира такова нещо?!
Той също стисна ръката ми.
— Опитвах се да пазя в тайна от теб преговорите с агента по недвижими имоти — тя е прекрасна възрастна дама, казва се Линда. Държим връзка още от есента. През март, когато ти казах, че отивам на голф с приятели, всъщност ходих на оглед.
Агент по недвижими имоти? Усетих как ми прилошава.
А през цялото това време бях убедена, че той ми изневерява. Представата ми за Дарън и за това какво иска той изцяло се преобърна; а си мислех, че ми изневерява и че съм наясно точно какво се случва. Смятах че го разбирам, а той мен — не. Но явно съм грешала. Във всичко.
— Вече е ремонтирана — продължаваше Дарън. — Като отидох на оглед, къщата беше доста порутена. Е, изненадах ли те? Ти изобщо подозираше ли нещо?
Мислех за оня Дарън, в когото някога се влюбих — оня, който ме разсмиваше толкова силно, че чак бузите ми изтръпваха; онзи, който превръщаше буреносните облаци в слънчев ден. Нищо че не помнех кога за последно сме се смели до сълзи — онзи Дарън все още беше тук, а аз бях престанала да го забелязвам. Предпочитах да виждам единствено недостатъците му, вместо неговите качества. А той през цялото време се е опитвал да купи къщата, където се запознахме. Опитвал е да оправи нещата между нас. Но е действал така, както неведнъж и два пъти го молех да не прави. И отново ме изключи от вземането на решение.
Чувствах се съкрушена. И се разплаках.
— Доволна ли си? — попита той. — Това сълзи на щастие ли са?
— Толкова е прекрасно — отвърнах, бършейки очи. Вината заплашваше да ме погълне цялата. Срамът.
Дарън обви ръце около мен.
— Достойна си само за най-доброто — прошепна в ухото ми. После затвори вратата с ритник и ме зацелува със страст, каквато не бях усещала у него от дълго време.
Отвърнах на целувката му и за втори път през последните пет часа мъж съблече блузата ми. За втори път мъжки устни докосваха гърдите ми. За втори път усетих твърдост да опира бедрото ми. Този път обаче, макар тялото ми да откликваше, аз се чувствах изтръпнала.
— МРАЗЯ ДА ИМАМ ТАЙНИ ОТ ТЕБ — каза ми по-късно Дарън, когато пак си навлякох суитчъра. — Но пък заради твоята реакция си струваше на сто процента. Дали да не отидем в къщата следващия уикенд?