Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Ето че още веднъж, без да иска, бе нагазила в опасни води.
- Не исках да нараня чувствата ти.
- Аха. Да кажеш на един мъж, че е пълен некадърник в леглото, е най-сигурният начин да го накараш да се почувства страхотно.
- Не си некадърник. Ти си съвършен. Дори аз го знам.
- От какво тогава се оплакваш?
- Защо те е грижа? - попита Мег. - Изобщо ли не ти мина през ума, че проблемът може да е у мен, не у теб?
- Много ясно, че е у теб. И аз не съм съвършен. Престани да го повтаряш.
- Прав си. Имаш прекадено силно развито чувство за отговорност и толкова умело криеш онова, което наистина изпит
ваш, че се съмнявам дали самият ти вече знаеш какво изпитваш. Ето ти пример - годеницата ти те заряза пред олтара, а ти сякаш изобщо не забеляза.
- Чакай да видя дали съм те разбрал правилно. - Той насочи показалец към нея. - Жената, която никога не е имала работа, няма цел в живота и собственото й семейство е вдигнало ръце от нея...
- Не са вдигнали ръце от мен. Те просто... не знам... взеха си кратка почивка. - Мег разпери ръце. - Имаш право. Завиждам, защото ти си всичко, което аз не съм.
Част от гнева му като че ли го напусна.
- Изобщо не завиждаш и много добре го знаеш.
- Мъничко завиждам. Никой не знае какво изпитваш. А аз показвам всичко пред всички.
- Дори прекалено много.
Мег не можа да се сдържи:
- Просто смятам, че би могъл да бъдеш много повече.
Той я зяпна.
- Ти караш количка за напитки!
- Знам. А най-най-тъжното е, че не ми е съвсем противно.
Той изсумтя отвратено и посегна към вратата на хладилника.
Мег ахна и се стрелна напред. Сграбчи ръцете му и се взря в дланите.
- О, Господи! Стигмата50.
Тед издърпа ръцете си.
- Надрасках се с маркер.
Мег се хвана за сърцето.
- Нека само си поема дъх, а после можеш да ме разведеш из къщата.
- Би трябвало да те изхвърля, ето какво би трябвало да направя - кисело каза той, докато търкаше червените петна върху дланите си.
- Не ти стиска.
Той излезе от къщата и за миг Мег си помисли, че може и да го направи, ала когато стигна до дневната, вместо към входната врата, пое към плаващото спираловидно стълбище, което отвеждаше до окачената стая със стъклени стени. Мег го последва и се озова в библиотеката му.
Стори й се, че влиза в прекрасно обзаведена къщичка на дърво. Покрити с книги стени обграждаха уютно място за сядане. Отворен свод в задната част водеше до коридор със стъклени стени, който свързваше тази част от къщата с отделна стаичка, построена до склона на хълма.
- Бомбено убежище? - попита Мег. - Или скривалище от жените?
- Офисът ми.
- Супер.
И без да изчака позволението му, тя тръгна по коридора. Два панела на тавана светнаха автоматично, докато слизаше по двете стъпала, отвеждащи в оскъдно обзаведена стая с високи прозорци. Внушителен компютър от калено стъкло и черна стомана; няколко ергономични стола; изчистени вградени шкафове. Офисът беше аскетичен, почти стерилен. Единственото, което разкриваше за собственика си, бе неговата компетентност.
- Никакви календари с голи мадами или чаши с надпис „Обичам Уайнет"?
- Идвам тук, за да работя.
Мег се върна във висящата библиотека и плъзна поглед по рафт с класически детски произведения.
- „Хрониките на Нарния”. Страшно обичах тази поредица. И „Разкази на един четвъртокласник”. Трябва да съм я чела поне дузина пъти.
- Питър и Фвдж - каза той, връщайки се в стаята след нея.
- Не мога да повярвам, че още пазиш тези книги.
- Трудно е да се разделиш със старите си приятели.
И изобщо с приятели. Целият свят бе част от приятелския кръг на Тед. Ала колко близък бе той с когото и да било от тях?
Мег се зае да разгледа колекцията му и откри най-различни художествени произведения, биографии, техническа литература върху главозамайващо разнообразие от теми, цял куп специализирани книги - върху замърсяването и глобалното затопляне; биологията на растенията; употребата на пестициди и общественото здраве; опазването на почвата и водите; създаването на естествени хабитати и опазването на мочурища.
Почувства се неловко.
- Ама и аз, с моите приказки за това, как игрищата за голф съсипвали света. Ти знаеш всичко от самото начало. - Тя извади томче със заглавие „Нова екология". - Спомням си я от списъка със задължителна литература в колежа. Ще ми я дадеш ли назаем?
- Заповядай. - Тед се настани на ниския диван и кръстоса крака. - Луси спомена, че си напуснала през последната година, но не ми каза защо.
- Беше ми прекадено трудно.
- Не ми ги разправяй такива.
Мег прокара ръка по корицата на книгата.