Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
Гералт го погледна.
— С разследване или без?
— Какво?
— Във вашето предложение са скрити хитрости и уловки — отговори спокойно Гералт. — Ако ми се наложи да ги разкривам, ще ги оценя по-високо. Ако знам истината, ще бъде по-евтино.
— Твоето недоверие буди известни подозрения — отговори студено Фиш. — Защото измамникът винаги очаква измама. Както се казва: на крадеца му пари под краката. Искаме да те наемем като ескорт. Това е доста лесна и лишена от сложности задача. Какви уловки може да се крият в нея?
— Ескортирането — това е приказка за деца. — Гералт не наведе поглед. — Измислена в движение и съшита с бели конци.
— Така ли смяташ?
— Така смятам. Защото господин ръкавичкарят намекна за някаква спасителна експедиция, а ти, господин Фиш, рязко му затвори устата. Преди малко твоят партньор говореше за ситуация, от която трябва да се измъкнете. Така че, ако ще работим заедно, моля без извъртания: каква е тази експедиция и кого бързате да спасите? Защо е тази тайнственост? И от какво трябва да се измъкнете?
— Ще обясним това — изпревари Фиш Ван Флит. — Всичко ще ви обясним, господин вещерю….
— Но на борда — рязко го прекъсна мълчалият до момента капитан Пудлорак. — Стига сме се мотали на кея. Вятърът е попътен. Да отплаваме оттук, уважаеми господа.
След като хвана вятъра в платната, „Пророк Лобода“ стремително се понесе по широкия разлив, като взе курс към главния фарватер и лавираше между островите. Въжетата пращяха, гикът поскърцваше, флагът с ръкавицата на флагщока бодро плющеше.
Кевенард ван Флит удържа на обещанието си. Веднага щом шлюпът се отдели от пристана на Ветрена, той повика заинтересованите страни на носа на кораба и започна с обясненията.
— Предприетата от нас експедиция — заговори той, като поглеждаше към мрачния Фиш — има за цел освобождаването на похитено дете. Ксимена де Сепулведа, единствената дъщеря на Бриана де Сепулведа. Сигурен съм, че името ви е много добре известно. Щавене на кожа, работилници за мокра обработка и изработка, а също така и кожухарство. Огромна годишна продукция, огромни пари. Ако видите дама с красива и скъпа шуба, може с увереност да се каже, че кожата е от тази фирма.
— И дъщеря ѝ е била отвлечена? За откуп?
— Ами не. Няма да повярвате, но… Момичето е похитено от чудовище. Лисица. Имам предвид върколачка. Виксена.
— Прав сте — изрече вещерът студено. — Няма да повярвам. Лисиците, или виксените, похищават само децата на елфи.
— Връзва се, връзва се, точно — промърмори Фиш. — Защото, колкото и да е невероятно, най-голямото кожарско предприятие в Новиград се управлява от не-човек. Бреаин Диарбай ап Муиг е чистокръвна елфка. Вдовица на Якуб де Сепулведа, от когото е наследила цялото му имущество. На роднините не им се удаде нито да оспорят завещанието, нито да постигнат обявяването на смешния брак за недействителен, макар че той противоречи на обичаите и божиите закони…
— Да не се отклоняваме от темата — прекъсна го Гералт. — Да не се отклоняваме, моля. И така, вие твърдите, че тази кожарка, чистокръвна елфка, ви е възложила да откриете похитената ѝ дъщеря?
— За балъци ли ни взимаш? — намръщи се Фиш. — Искаш да ни хванеш в лъжа? Много добре знаеш, че елфите, ако лисица им открадне детето, никога не се опитват да го върнат. Отричат се от него и забравят за него. Смятат, че е било предназначено за лисицата.
— Бриана де Сепулведа — намеси се Кевенард ван Флит — също отначало се преструваше. Тъгуваше, но по елфически, тайно. Наглед като камък, очите ѝ сухи… Va’esse deireádh aep eigean, va’esse eigh faidh’ar, повтаряше, което на техния език означава…
— Нещо приключва, нещо започва.
— Точно. Но това не е нищо повече от глупави елфически дрънканици, нищо не приключва, какво и защо трябва да приключва? Бриана отдавна живее сред хората, по нашите закони и обичаи тя е не-човек само по кръв, в сърцето си вече е почти човек. Елфическите суеверия и вярвания са силни, разбира се, Бриана може за пред другите елфи да демонстрира спокойствие, но тайно тъгува по дъщеря си, това е очевидно. Би дала всичко, за да върне единственото си дете, независимо дали от лисица, или не… Прав сте, господин вещер, тя за нищо не е молила, не е искала помощ. Въпреки това ние решихме да ѝ помогнем, не можехме да гледаме отчаянието ѝ. Цялата търговска гилдия солидарно се бръкна и финансира експедицията. Аз предложих „Пророка“ и моето собствено участие, така постъпи и търговецът Парлаги, с когото скоро ще се запознаете. Но тъй като ние сме делови хора, а не търсачи на приключения, се обърнахме за помощ към уважаемия Йавил Фиш, познат ни като умен и умел човек, който не се бои от риска, попадал е в сложни ситуации и е известен със своите знания и опит…