Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сезонът на бурите
Сезонът на бурите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сезонът на бурите

Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:

„Сезонът на бурите“ излиза за пръв път на български език. Това не е предистория, нито продължение на поредицата, а напълно самостоятелен роман.
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 133
Перейти на страницу:

— Нашата цел — обясни той, докато вървеше — е село Вятърно, което се намира на брега на Понтар. Във Вятърно има пристан, там често хвърлят котва баржи и лодки. Ако извадим късмет, ще си намерим транспорт. Трябва да стигна до Третогор, затова ще сляза на Жеравния остров, ти ще трябва да продължиш още малко, след три или четири дни ще бъдеш в Новиград. Това е най-бързият път, повярвай ми.

— Вярвам ти. Адарио, моля те, върви малко по-бавно. Да не би работата ти да е свързана с ходене? Да не си разносвач?

— Миньор съм. В меден рудник.

— Ама разбира се. Всяко джудже е миньор. И работи в мините на Махакам. Стои с кирката в забоя и добива руда.

— Ти си жертва на стереотипите. След малко ще кажеш, че всяко джудже ругае грозно. А след няколко питиета налита на всеки човек с брадвата си.

— Не, няма да го кажа.

— Мината ми не се намира в Махакам, а в Медянка, близо до Третогор. И не стоя в забоя да копая руда, а свиря на валдхорна в миньорския оркестър.

— Интересно.

— Интересното — засмя се джуджето — е нещо съвсем друго. Забавно съвпадение. Едно от коронните изпълнения в репертоара на нашия оркестър се нарича „Марш на вещерите“. Звучи така: тара-рара, бум, бум, умта-умта, рим-цим-цим, папарара-тара-рара, тара-рара, бум-бум-бум…

— Откъде ви хрумна това име, по дяволите? Някога виждали ли сте маршируващи вещери? Къде? Кога?

— В интерес на истината — леко се изчерви Адарио Бах, — това е просто малко преаранжиран „Парад на атлетите“. Но всички миньорски оркестри свирят някакъв „Парад на атлетите“ или „Марш на старите другари“. Ние искахме да сме по-оригинални. Тара-рара, бум, бум!

— Дай по-бавно, че ми излезе душицата!

* * *

В гората беше съвсем безлюдно. Съвсем различно беше на сечищата и горските поляни, през които често минаваха. Там кипеше работа. Косяха сено, събираха го с гребла и го трупаха на копи. Джуджето поздравяваше косачите с весели викове и те му подвикваха в отговор. Или пък не.

— Това ми напомни — посочи Адарио работниците — за още един марш на нашия оркестър. Той се нарича „Сенокос“. Често го свирим, особено в летния сезон. И пеем. Имаме поет в групата, който добре реди римите, така че можем да пеем дори a capella. Звучи така:

Селяни косят тревата, жени сеното носят. Поглеждат в небесата, от дъжд се опасяват. На хълма сме изправени, от дъжда да охраняваме. Пишките размахваме, облаците гоним!

— И da capo! Добре се марширува с това, нали?

— По-бавно, Адарио!

— Не може по-бавно! Това е маршова песен! С маршов ритъм и такт!

* * *

На хълма се белееха останки от стена, виждаха се също руини на сграда и характерната кула.

Точно по кулата Гералт разпозна храма. Не можеше да си спомни на какво божество се кланяха тук, но беше чувал разни неща. Преди много години тук бяха живели жреци. Говореше се, че когато вече никой не можел да търпи алчността, покварата и разюздаността им, местните жители изгонили жреците и ги прокудили дълбоко навътре в гората, където, носи се слух, те се заели с покръстването на горските духове. Със същия печален резултат.

— Старият Ерем — каза Адарио. — На прав път сме и темпото ни е добро. Довечера ще стигнем до Боров бент.

* Обработка LasT Survivors *

Потокът, по чийто бряг вървяха, в горната си част бълбукаше над камъните и речните прагове, а в долната се разливаше широко, като образуваше голямо езеро. Причина за това беше дървеният бент, който преграждаше руслото. Около бента се вършеше някаква работа, суетяха се група хора.

— Ето че пристигнахме в Боров бент — каза Адарио. — Конструкцията, която виждаш там долу, е самият бент. Използват я, за да може дървеният материал от сечището да плава надолу. Самата река не е плавателна, твърде е плитка. Трупите се пускат във водата, след това вдигат бента. Надига се голяма вълна, която носи дърветата. Така се транспортира суровият дървен материал за въглища. А въглищата…

— Са нужни за топенето на желязо — довърши Гералт. — А металургията е най-важният и най-бързо развиващ се отрасъл. Знам. Неотдавна ми го обясни един магьосник. Който разбира от въглища и металургия.

— Нищо чудно, че разбира — изсумтя джуджето. — Капитулът на магьосниците има голям дял в компаниите, които влизат в промишления център до Горс Велен, а няколко фабрики и леярни са изцяло тяхна собственост. Магьосниците печелят много от металургията. Както и от други отрасли. Може и да е заслужено, в края на краищата повечето технологии са разработени от тях. Но биха могли да зарежат лицемерието и да признаят, че магията не е благотворителност, не е филантропска служба на обществото, а предприемачество, ориентирано към печалба. Но защо ти ги приказвам тези неща, ти сам го знаеш. Да вървим, там има една малка кръчма, ще отдъхнем. И вероятно ще се наложи да останем през нощта, защото слънцето залязва.

1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)