Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сезонът на бурите
Сезонът на бурите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сезонът на бурите

Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:

„Сезонът на бурите“ излиза за пръв път на български език. Това не е предистория, нито продължение на поредицата, а напълно самостоятелен роман.
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 133
Перейти на страницу:

— Проклятие! — Той избърса капка вода от носа си. — Къде ни отнесе? Това някакъв ръкав ли е? Или крайречно езеро? Водата е почти неподвижна…

— Но течението ни носи. — Фиш се изплю във водата и погледна плюнката си. Вече не беше със сламената шапка, сигурно вятърът я беше отнесъл. — Течението е слабо, но го има — повтори той. — В пролив между островите сме. Дръж курса, Пудлорак. В края на краищата трябва да ни изведе на фарватера.

— Фарватерът — капитанът се наведе над компаса — явно е на север. Значи, трябва да попаднем в десния ръкав. Не в левия, а в десния…

— Къде виждаш ръкави? — попита Фиш. — Има само един път. Дръж курса, ти казвам.

— Но нали имаше два ръкава — настояваше Пудлорак. — Макар че може и да ми е влязла вода в очите. Или тази мъгла. Добре, нека да ни носи течението. Само че…

— Какво пак?

— Компасът. Посоката изобщо не е тази… Не, не, наред е. Не видях добре. Върху стъклото е покапало от шапката. Плаваме.

— Плаваме.

Мъглата ту се сгъстяваше, ту се разредяваше, вятърът напълно утихна. Стана много топло.

— Водата — отбеляза Пудлорак. — Не усещате ли? Някак по-различно вони. Къде сме?

Мъглата пак се разсея, започнаха да се виждат гъсто обрасли брегове, осеяни с изгнилите дънери на дървета. Мястото на боровете, елите и тисовете, растящи на островите, тук бе заето от храстовидни брези и високи, конусовидни в основата си блатни кипариси. Дънерите на кипарисите бяха оплетени от лианите на кампсиси, техните ярки червени цветове бяха единственото, което оживяваше гнилозелената блатна растителност. Водата беше покрита с водна леща и пълна с водорасли, така че „Пророкът“ ги разбутваше с носа си и ги мъкнеше след себе си като шлейф. Водата беше мътна, с неприятна миризма на гнилоч, от дъното ѝ се вдигаха огромни мехури. Пудлорак продължаваше да стои на щурвала.

— Тук може да има плитчини — обезпокои се той изведнъж. — Ей, там! Един с лот на носа!

Плаваха, увлечени от слабото течение, все така сред блатен пейзаж. И воня на гнилоч. Морякът на носа монотонно подвикваше, съобщавайки дълбочината.

— Господин вещер. — Пудлорак се наведе над компаса и почука по стъклото. — Погледнете тук.

— Какво?

— Мислех, че стъклото ми е запотено… Но ако стрелката не е полудяла, плаваме на изток. Тоест — връщаме се. Там, откъдето дойдохме.

— Но това е невъзможно. Нас ни носи течението. Реката…

Той млъкна.

Над водата се извисяваше огромно, частично изкоренено дърво. На един от клоните стоеше жена с дълга, тясна рокля. Тя стоеше неподвижно и ги гледаше.

— Щурвалът — каза тихо вещерът. — Щурвалът, капитане. Към другия бряг. По-надалеч от това дърво.

Жената изчезна. А по клона се плъзна едра лисица, мярна се и изчезна в гъсталака. Животното изглеждаше черно, само върхът на пухкавата му опашка беше бял.

— Намерила ни е. — Адарио Бах също я беше забелязал. — Лисицата ни е намерила…

— Проклятие…

— Млъквайте и двамата. Не създавайте паника.

Продължаваха да плават. От сухите дървета на брега ги наблюдаваха пеликани.

Интерлюдия

Сто двайсет и седем години по-късно

— Ей там, зад хълма — посочи с камшика си търговецът, — е вече Ивало, госпожичке. Половин стаяние, не повече, за нула време ще стигнеш. А аз обръщам на изток по кръстопътя, към Марибор, значи, ще се наложи да се сбогуваме. Бъди здрава и нека боговете да те водят и пазят по пътя.

— И вас да ви пазят, добри господине. — Нимуе скочи от фургона, взе вързопчето си и останалите вещи, след което направи неумел реверанс. — Много благодаря, че ме взехте с каруцата. Там, в гората… Много благодаря…

Тя преглътна слюнката си при спомена за черната гора, в дълбините на която я беше довел пътят преди два дни. При спомена за огромните, страховити дървета с прекършени стволове, сплетени в навес над пустия път. Пътят, на който изведнъж се беше оказала сам-самичка. При спомена за обзелото я в този момент чувство за опасност. И за желанието да се обърне назад и да побегне. Да се върне вкъщи. Да се откаже от глупавата мисъл за самостоятелното пътешествие по света. Да изхвърли от главата си тази неуместна идея.

— Остави, няма за какво да благодариш — засмя се търговецът. — Да помогнеш по пътя си е човешко. Всичко хубаво!

— Всичко хубаво и на вас! Щастлив път!

Нимуе постоя малко на кръстопътя, загледана в каменния стълб, гладко полиран от дъждовете и ветровете. „Сигурно стои тук отдавна — помисли си тя. — Кой знае, може би повече от сто години? Може би този стълб помни Годината на Кометата? Армиите на кралете на Севера, настъпващи към Брена за битката с Нилфгард?“

1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)