Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сезонът на бурите
Сезонът на бурите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сезонът на бурите

Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:

„Сезонът на бурите“ излиза за пръв път на български език. Това не е предистория, нито продължение на поредицата, а напълно самостоятелен роман.
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 133
Перейти на страницу:
* * *

Кръчмата трудно можеше да се нарече така, но в това нямаше нищо чудно. В нея обслужваха дървосекачите и салджиите от бента, които не се интересуваха къде пият, стига да имаше какво да се пие. Барака с надупчен сламен покрив, поддържан от колове, няколко маси и пейки, сковани от небрежно рендосани дъски, каменно огнище — по-голям разкош местното общество не изискваше и не очакваше, достатъчни бяха наредените покрай стената бъчви, от които кръчмарят наливаше бира, а понякога и наденичката, която кръчмарката, ако имаше желание и настроение, беше готова да препече върху въглените срещу допълнително заплащане.

Гералт и Адарио също нямаха особени претенции, тъй като бирата беше прясна, от току-що отворена бъчва, и няколко комплимента бяха достатъчни, за да убедят кръчмарката да им препече кървавица с лук. След цял ден ходене из горите, за Гералт тази кървавица не отстъпваше по вкус на телешкия джолан със зеленчуци, глиганската плешка, калкана в мастило и другите шедьоври на главния готвач на локала „Natura Rerum“. Макар че, честно казано, локалът му липсваше.

— Интересно — Адарио привика с жест кръчмарката и поръча още бира. — Известна ли ти е съдбата на този пророк?

Преди да седнат на масата, те разгледаха покрития с мъх голям камък, който стоеше до един вековен дъб. Издяланите върху обраслата му повърхност букви съобщаваха, че точно на това място, в деня на празника на света Бирка, през годината 1133 post Resurrectionem[32], пророкът Лобода изнесъл проповед пред своите ученици, а обелискът в памет на това събитие поставил през 1200 година Спиридон Апс, галантериен майстор от Ринда, магазин на Малкия пазар, високо качество, ниски цени, заповядайте при нас.

— Знаеш ли — Адарио остърга остатъка от кървавица от тигана — историята на този Лобода, така наречен пророк? Имам предвид истинската история.

— Никаква не знам. — Вещерът обра тигана си с късче хляб. — Нито истинската, нито измислената. Не съм се интересувал.

— Тогава слушай. Всичко се случило преди сто години, като че ли скоро след датата, изсечена на този камък. Сега, както знаеш много добре, дракони почти не се срещат, освен в необитаемите планини, сред пустошта. В онези времена се срещали по-често и създавали много проблеми. Драконите разбрали, че пасящите стада са отлична закусвалня, където можеш да се наядеш до насита и то без особени усилия. За щастие на фермерите дори най-огромната гадина се ограничавала с един-два пира на тримесечие, но ядяла толкова, че представлявала заплаха за животновъдството, особено когато се привързвала към определена местност. Веднъж един огромен дракон си харесал едно село в Каедвен. Долитал, изяждал няколко овце, две или три крави, за десерт си хващал малко шарани в езерото. Накрая издишвал огън, подпалвал някой хамбар или сеновал и отлитал.

Джуджето отпи от бирата и се оригна.

— Селяните се опитали да подплашат дракона, пробвали различни капани и трикове, но напразно. За техен късмет точно по това време в намиращия се наблизо Бан Ард пристигнал със своите ученици същият този Лобода, който тогава вече бил известен, прославен пророк с много последователи. Фермерите го помолили за помощ и за тяхна изненада той не отказал. Когато драконът отново долетял, Лобода отишъл на пасището и започнал екзорсизъм. Драконът първо го опекъл с огън, като патица. После го глътнал. Просто го глътнал. И отлетял към планината.

— Това ли е краят?

— Не. Слушай по-нататък. Учениците на пророка плакали, скърбели, а после наели ловци. От нашите, джуджешките, които имали опит с драконовите дела. Цял месец вървели по следите му. Стандартна процедура; следвали купчините екскременти, оставени от дракона. А учениците коленичели пред всяка купчинка, със силен плач ровели в нея и вадели останките на учителя си. Накрая събрали всичко, или поне така смятали, а то всъщност представлявало доста безразборна колекция от не съвсем чисти кости — човешки, кравешки и овчи. Това нещо сега лежи в храмов саркофаг в Новиград. Като чудотворна реликва.

вернуться

32

След свързването (лат.). — Б. пр.

1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)