Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
Вещерът му обърна гръб.
— Господин капитан, карайте към брега!
— Спокойно, спокойно — изръмжа Фиш. — Дръж курса, Пудлорак. Не ти командваш тук, вещерю.
— Господин ван Флит — каза Гералт, игнорирайки го, — обръщам се към здравия ви разум. Момичето трябва незабавно да бъде освободено и оставено на брега. В противен случай ви очаква гибел. Агуарата няма да се откаже от детето. И със сигурност ще тръгне по следите ви. Единственият начин да се предотврати това, е да ѝ се върне момичето.
— Не го слушайте — каза Фиш. — Не му позволявайте да ви обърка. Ние плаваме по река, в широк разлив. Какво може да ни направи някаква си лисица?
— И имаме вещер за защита — добави иронично Петру Кобин. — Въоръжен с невидими мечове! Прочутият Гералт от Ривия няма да се уплаши от една лисица!
— Не знам, не знам — промърмори предприемачът, като прехвърляше поглед от Фиш към Гералт и към Пудлорак. — Господин Гералт! В Новиград няма да се скъпя за наградата ви, ще заплатя за труда ви с лихвата… Стига само да ни защитите…
— Ще ви защитя, разбира се. По единствения възможен начин. Капитане, към брега.
— Да не си посмял! — Фиш пребледня. — Нито крачка към ахтерпика, иначе ще съжаляваш! Кобин!
Петру Кобин искаше да хване Гералт за яката, но не успя, защото се намеси спокойният и мълчалив до момента Адарио Бах. Джуджето изрита здравата Кобин в свивката на крака. Кобин падна на колене. Адарио Бах подскочи към него и със замах заби юмрук бъбрека му, а после и отстрани по главата. Гигантът падна на палубата.
— Е, и какво като е голям? — Джуджето изгледа останалите. — Само грохотът е по-силен, когато пада.
Фиш държеше ръката си на дръжката на ножа, но я махна, когато Адарио Бах го погледна. Ван Флит стоеше с отворена уста. Както и капитан Пудлорак и останалият екипаж. Петру Кобин изстена и отлепи глава от дъските на палубата.
— Продължавай да си лежиш — посъветва го джуджето. — Не ме впечатляват нито туловището ти, нито татуировката на Стурефорс върху него. Случвало ми се е да срещам и по-грамадни здравеняци от теб, както и такива, които са лежали в много по-тежки затвори. Така че не се опитвай да станеш. Действай, Гералт.
После той се обърна към останалите:
— Ако у вас възникнат някакви съмнения, то аз и вещерът ви спасяваме живота. Господин капитан, към брега. И спуснете лодка във водата.
Вещерът се спусна по стъпалата на трапа, дръпна една, после друга врата. И застина. Адарио Бах зад гърба му изруга. Фиш също изруга. Ван Флит застена.
Проснатата на леглото слаба девойка имаше стъклени очи. Тя беше полугола, от кръста надолу — напълно гола, с непристойно разкрачени крака. Шията ѝ беше извита по неестествен начин. И още по-непристоен.
— Господин Парлаги… — успя да изтръгне от себе си Ван Флит. — Вие какво… Какво направихте?
Седящият над момичето плешив тип ги погледна. Размърда глава, сякаш не ги виждаше, сякаш се опитваше да намери мястото, откъдето до него достигаше гласът на предприемача.
— Господин Парлаги!
— Крещеше… — промърмори типът, като разтърси двойната си брадичка и издиша алкохолни пари. — Започна да крещи…
— Господин Парлаги…
— Исках да я успокоя… Просто исках да я успокоя.
— Убили сте я — констатира Фиш. — Просто сте я убили!
Ван Флит обхвана главата си с ръце.
— И сега какво?
— Сега — отговори делово джуджето — сме здраво прецакани.
— Казвам ви, няма никакви поводи за безпокойство! — Фиш удари с юмрук по релинга. — Ние сме в река, в разлив. Бреговете са далеч. Дори и лисицата да тръгне по следите ни, което е съмнително, по вода нищо не ни заплашва.
— Господин вещер? — изплашено вдигна поглед ван Флит. — Какво ще кажете?
— Агуарата ще тръгне по следите ни — повтори търпеливо Гералт. — В това няма никакво съмнение. Ако нещо е съмнително, то е осведомеността на господин Фиш, когото във връзка с това бих помолил да пази мълчание. Нещата стоят по следния начин, господин ван Флит: ако бяхме освободили младата лисица и я бяхме оставили на брега, щеше да има шанс агуарата да ни остави. Обаче стана това, което стана. И сега единственото ни спасение е бягството. Истинско чудо е, че не се е добрала до нас по-рано, правилно казват, че на глупаците им върви. Но не си струва да продължаваме да изкушаваме съдбата. Вдигнете платната, капитане. Всичките, които имате.
— Може да сложа дори и марсела — каза замислено капитанът. — Вятърът е благоприятен…