Убийство в Оксфорд [bg]

Но почакай за момент. Ан Байрес беше казала, че това, което искаме във фантазиите си, е същото, с което не можем да се справим в реалния живот. Ако Брайън не е знаел за Хю и Карла, ако е измислил писмата като чиста фантазия, тогава какви са били последиците, когато е открил, че линията между фантазиите и реалността се е размила. Това, което е рисувал във въображението си, се е случило без него, когато не е бил там. При човек със засилена нужда да контролира всичко, дори собствената си хомосексуалност, възможно ли е този факт да го е накарал да излезе от контрол?

Това беше по-приемливо. Това, което писмата показваха, беше силна вътрешна борба между хетеросексуалността и хомосексуалността, борба толкова потискана, че дори самият Брайън не я е осъзнавал. Когато е открил, че двама студенти са били с Карла в леглото, той изведнъж е разпознал хомосексуалните си наклонности. Неспособен да приеме чувствата си, се е върнал в стаята на Хю късно през нощта и зверски го е убил, като е позволил на себе си, чрез начина, по който го е убил, да изживее вид заместител на сексуалното проникване. Не е могъл да направи същото с Джайлс, защото Хю е спял сам; освен това Хю, а не Джайлс е бил подстрекателят.

Тя отиде до телефона и се обади на Джъдлър в полицейското управление. Разказа му всичко, което беше научила.

— Е, какво мислиш? — попита тя.

— Мисля, че си нагласила теорията си към фактите — каза той предпазливо. — Но има някои неща, които още не се връзват. Как писмата са попаднали в Хю?

— Може би ги е открил сам в списанието — отговори тя.

— Защо ги е скрил тогава?

— Защото в тях е ставало дума за съседите му. Той може би е мислел, че тя ги е написала, и ако я е харесвал, ги е приел като доказателство, че е била готова за любовна връзка.

— Тогава как да си обясним, че едното от писмата е било по-вражески написано от другите.

— Не знам. Това е подробност. Може би Брайън вече ги е подозирал.

— Проблемът е, че Брайън има алиби.

— Не, няма — каза тя бързо. — Обадих се в хотела и проверих. Пропуснал е последната нощ. Може да се е върнал, убил е Хю и после е изчезнал.

Настъпи дълго мълчание.

— Мисля, че е по-добре да дойдеш в управлението — каза накрая Джъдлър. — Има нещо, което искам да ти покажа. Не сега, че имам работа. Можеш ли да дойдеш в три?

— Ще дойда — обеща тя.