Проклетата кауза

Марино отново замълча, после смутено добави:

— Ако искаш да знаеш, това е истинската причина, поради която Моли престана да се вижда с мен.

— Не е твърде основателна причина — казах раздразнено, защото това откровение наистина ме нарани.

— Е — смути се той още повече, — тя е много по-млада от мен. А и напоследък не ми се иска да се напрягам с нищо.

— Значи се страхуваш от секса.

— Мамка му — изруга той. — Защо просто не ми го напишеш на челото?

— Марино, аз съм лекар. Просто искам да ти помогна.

— Моли ми довери, че я карам да се чувства отхвърлена — продължи той.

— И вероятно е било така. Откога имаш този проблем?

— Не знам. Май някъде от Деня на благодарността.

— Тогава случи ли се нещо?

Марино отново се поколеба.

— Ами нали разбираш, бях спрял лекарството си…

— Кое лекарство? За кръвното ли? Не знаех това.

— Е, така постъпих.

— Защо направи такава дивотия?

— Защото, когато го взимам, нищо не става като хората — избърбори той. — Спрях да го взимам, когато започнах да се виждам с Моли. После започнах отново около Деня на благодарността, след като ходих на преглед и се оказа, че кръвното ми е доста високо, а и простатата ми не е добре. Уплаших се.

— Никоя жена не заслужава да умреш за нея — казах. — Всъщност тук става дума за депресия, за която ти си идеален кандидат.

— Да, наистина е потискащо да не можеш да го направиш. Ти не разбираш.

— Глупости. Разбирам абсолютно всичко. Потискащо е, когато тялото ти те провали, когато остаряваш и имаш и други стресове в живота си, като например промяната. А през последните години ти преживя доста промени.

— Не, потискащото е, когато не можеш да го вдигнеш — каза той с висок глас. — А пък понякога ти става и не иска да спадне. Не можеш да се изпикаеш, когато ти се иска, а пък друг път го правиш, без да искаш. Освен това съществува и проблемът да не си в настроение за секс, а да имаш приятелка, достатъчно млада, за да ти бъде дъщеря.

Марино ме изгледа гневно, а вените по врата му изпъкнаха.

— Да, потиснат съм. Шибано потиснат, мамка му!

— Моля те, не се ядосвай на мен.

Той отмести поглед встрани, като дишаше тежко.

— Искам да си определиш час при кардиолога и уролога — казах.

— Ъ-ъ. В никакъв случай — поклати глава той. — Новият шибан здравен план ми е определил жена уролог. Не мога да отида при една жена и да й разкажа за цялата тази свинщина.

— Защо? Току-що разказа на мен.

Той замълча и се загледа през прозореца. После хвърли поглед в страничното огледало и каза:

— Между другото някакъв кретен в златист «Лексъс» ни следва още от Ричмънд.

Погледнах в огледалото за обратно виждане. Колата беше нов модел, а шофьорът говореше по телефона.

— Мислиш ли, че ни следи? — попитах.

— Не знам, по дяволите. Но не искам аз да съм този, който ще плаща проклетата му телефонна сметка.