Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
— Има много работа за вършене — отговори Никълс и кимна по посока на кафявия плик и меката брезентова чанта, които Харват носеше.
Харват се приближи до бюрото, сложи плика отгоре, отвори чантата и извади оттам красива дървена кутия, подобна на онази, в която беше съхраняван тома на „Дон Кихот“ в джамията Билал в Париж.
Беше изработена от същата твърда дървесина и върху нея бяха гравирани инициалите на Томас Джеферсън. Харват постави и нея на масата.
— Президентът каза, че знаеш как да я отвориш.
— Една от многото тайни на Джеферсън — отвърна Никълс и се зае внимателно с кутията, забелязвайки възхитения поглед, с който Харват я гледаше. — Истинско произведение на изкуството, нали?
— Така е — каза Харват.
— Запознат ли си с магическите кутии?
— Имах такива като момче — отговори той. — Баща ми и аз дори сами изработихме няколко. Но нищо подобно на тази.
— Какъв човек беше той? — попита професорът, отключвайки междувременно един от скритите механизми, след което се насочи към следващия.
Харват се усмихна.
— Корав като скала. Но аз и майка ми знаехме, че ни обича… много.
— Починал ли е?
— Преди много време — отвърна Харват. — Скоро след като завърших гимназия. Той беше инструктор на морската пехота. Загина при злополука по време на учение.
Професорът вдигна поглед от кутията.
— Съжалявам.
— Аз също.
Секунди по-късно Никълс натисна инкрустираните инициали и отвори капака. Отвътре кутията беше обшита с кадифе и в нея беше подобния на колело кодиращ механизъм на Томас Джеферсън.
Никълс го извади, постави го благоговейно на масата до тома на „Дон Кихот“ и подаде кутията на Харват, за да я разгледа.
В продължение на няколко минути и двамата мъже мълчаха. Накрая Харват наруши мълчанието.
— Значи вече имаш всичко, което ти е нужно. Оттук нататък би трябвало да е вече просто — каза той, връщайки кутията на професора.
Никълс се засмя.
— Изминахме дълъг път, но съм научил, че нищо около Томас Джеферсън не е просто. Наричат го най-големият американски сфинкс и това е най-доброто определение за него, което някога съм чувал. Същият автор прави и находчивият коментар, че когато се вгледаш в лицето на Джеферсън върху монетата от пет цента, той винаги гледа малко вляво. Факт, който лично мен като демократ ме изпълва с гордост.
Този път се засмя Харват. Макар обстоятелствата, при които се срещнаха далеч да не бяха идеални, той беше започнал да харесва професора.
— Нещо ново за Трейси? — попита Никълс.
Харват поклати глава.
— Нищо.
— Съжалявам, че въвлякох и двама ви в това.
— Нямаш вина. Важното сега е да разшифроваш кода на Сфинкса — каза Харват, усмихнат. — Ако той наистина се е натъкнал на липсващи текстове от Корана и тези текстове могат да помогнат на умерените мюсюлмани да реформират исляма, ние трябва да ги намерим.
— Като говорим за това — каза Никълс, — получих имейл от Марван Халифа.
Пак това име, помисли си Харват. Макар президентът да беше гарантирал за него, той си имаше своите съмнения.
— Какво иска този човек?
— Току-що се е върнал от Европа, където работеше по един проект. Трябваше да се срещнем в понеделник в Конгресната библиотека, за да обединим усилията си, но Марван смята, че е попаднал на нещо интересно в проучването си и иска да се срещнем още утре.
Харват стана неспокоен.
— Къде?
— Точно там е проблемът. Марван се безпокои, че някой го следи и не иска да дойде във Вашингтон. Не смее дори да се прибере в дома си. Отседнал е в някакъв хотел и иска да се срещнем някъде наблизо, защото познавал района и там се чувствал по-спокоен.
— Къде е това място?
— Анаполис.
Харват познаваше Анаполис доста добре.
— Къде по-точно?
— Съвсем в стила си — каза Никълс — и не без чувство за хумор, Марван избра място, богато със своя исторически символизъм.
ГЛАВА 65
АНАПОЛИС, МЕРИЛЕНД
неделя сутринта
Военноморската академия на Съединените щати се намира от другата страна на река Севърн срещу Флотския военен център на брега на залива Чесапийк. Наричана от някои Гребното училище, Кану U или Академията, тя беше учебното заведение, натоварено със задачата да подготвя офицери за Военноморския флот и Морската пехота. В нея се помещаваше и централата на футболния отбор на флота.
Макар Харват да беше завършил Южния калифорнийски университет, той на няколко пъти беше посещавал академията. На три пъти беше обядвал в Офицерския клуб и всеки път, когато идваше тук, тръгваше на изток по една застлана с тухли алея, за да се полюбува на най-стария военен паметник в Съединените щати.