Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
Бях изненадана, че така лесно попивам думите му, без всъщност да ги разбирам.
— Магьосникът не само съзнава различните реалности — продължи той, — но и използва тези знания на практика. Магьосниците знаят — не само интелектуално, но и практически, — че реалността, или светът, който познаваме, се състои просто от едно споразумение, извлечено от всеки един от нас. Може да се направи така, че това споразумение да рухне, тъй като то е само едно социално явление. А рухне ли то, с него рухва и целия свят.
Като видя, че не успявам да схвана доводите му, той се опита да представи нещата от друг ъгъл. Каза, че социалният свят определя възприятието по отношение на неговата полезност за нас да ни води през сложните изживявания на ежедневния живот. Социалният свят поставя граници на това, което възприемаме, поставя граници на това, което сме способни да възприемем.
— За магьосника възприятието може да надхвърли тези общоприети параметри — подчерта той. — Тези параметри се създават и укрепват от думите, от езика, от мислите. Тоест, от споразумението.
— А магьосниците не се съгласяват, така ли? — попитах колебливо аз в опит да разбера тезата му.
— Съгласяват се — отвърна той с пленителна усмивка, — но тяхното споразумение е различно. Магьосниците разчупват, нарушават обичайното споразумение не само интелектуално, но също и физически, или практически, или въобще както искаш го наречи. Магьосниците нарушават параметрите на социално определеното възприятие, а за да разбере човек какъв смисъл влагат те в това, трябва да стане практик, т.е. трябва да се посвети на магьосничеството; да отдаде душата и тялото си. И това трябва да бъде съзнателна, доброволна постъпка.
— Тялото ли? — запитах подозрително аз, като веднага се зачудих какъв ли ритуал се изпълнява. — Какво искат да правят с тялото ми?
— Нищо, нибелунга — разсмя се той.
А после със сериозен и все пак мил тон добави, че все още нито тялото ми, нито духът ми са готови да тръгнат по трудния път на магьосниците. Но като видя, че се каня да възразя, бързо призна, че ми няма нищо нито на тялото, нито на духа.
— Чакай малко! — прекъснах го енергично аз. Изидоро Балтазар не обърна внимание на протеста ми, а продължи да говори, като каза, че светът на магьосниците е един сложен и изтънчен свят и че не е достатъчно само да долавяш принципите му интуитивно. Необходимо е също човек да ги асимилира и интелектуално.
— Противно на общоприетото мнение — обясни той — магьосниците не са хора, практикуващи някакви странни, екзотични ритуали, а просто са хора, изпреварили ни във времето. Характеристиката на нашето време е разумът. Ние сме разумни същества като цяло. Докато магьосниците са хора на разума, което е нещо съвсем различно. Магьосниците флиртуват с идеите; те са развили разума до краен предел, защото смятат, че само чрез пълното разбиране на интелекта могат да въплътят принципите на магьосничеството, без да изгубят своята трезвост и цялост. Именно в това те се различават драстично от нас. Ние имаме много малко трезвост и още по-малко цялостност.
Той ми хвърли бърз поглед и се усмихна. Имах неприятното усещане, че знае точно какво си мисля или по-точно, че изобщо не можех да мисля. Бях разбрала думите му, но смисълът им ми беше убягнал. Не знаех какво да кажа. Не знаех дори какво да попитам. За пръв път в живота си се чувствах абсолютно глупаво. Но не и неадекватно, защото знаех, че е прав. Интересът ми към интелектуалните въпроси винаги е бил плитък и повърхностен. Да флиртуваш с идеите беше напълно чуждо понятие за мен. След няколко часа стигнахме до американската граница в Аризона, а пътуването се оказа неоправдано изтощително. Исках да говоря, но не знаех какво да кажа или по-точно, не Можех да намеря думите, за да се изразя. Бях някак уплашена от всичко случило се досега. А това беше ново чувство за мен!
Усещайки моята неувереност и дискомфорт, Изидоро Балтазар заговори. Откровено призна, че и до ден днешен той също продължава да се чуди и обърква от света на магьосниците, макар и след толкова много години изследване и взаимодействие с тях.
— И като казвам „изследване“ наистина имам предвид изследване.
Той се разсмя и се плесна по бедрото да подсили твърдението си.
— Тази сутрин например светът на магьосниците ми зашлеви такъв шамар, че е невъзможно да се опише — рече той.
Говореше с тон, който беше полутвърдение, полуоплакване, но въпреки това в гласа му се усещаше такава приятна и мощна вътрешна сила, че се почувствах въодушевена. Имах усещането, че може да направи всичко, да понесе всичко, да надделее над всичко. Усещах някаква воля у него, способност да преодолее всякакви пречки.