Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
— Ще полудееш, ако продължаваш така — рече той един ден. — И целият ти тормоз ще е отишъл на вятъра, защото няма да е разрешил нищо.
Поколеба се за миг, като че ли не искаше да изкаже на глас следващата си мисъл, после сви рамене и добави предизвикателно:
— Защо не използваш същата енергия по-практично, примерно за да подредиш и изследваш лошите си навици.
Вместо да се замисля върху предложението му, аз веднага контраатакувах с другото оплакване, което се въртеше в съзнанието ми. Все още не бях се запознала с другите млади жени, които старият нагуал му е поверил.
Той толкова ми беше разказвал за тях, че имах чувството, че вече ги познавам. Всеки път, когато го запитвах за тях, той ми беше отговарял обстойно. Говореше въодушевено за тях. С дълбок и очевидно искрен възторг той беше казал, че един външен човек би ги описал като привлекателни, интелигентни, изискани — те всички били висшистки, — самоуверени и абсолютно независими. За него обаче те били много повече от това; те били магични същества, които споделяли съдбата му. Те били свързани с него посредством връзки на обич и отдаване, които нямали нищо общо със социалния ред. Обединявало ги тяхното общо търсене на свободата.
Веднъж дори му бях дала ултиматум:
— Или ме заведи при тях, или… Изидоро Балтазар весело се разсмя.
— Мога да ти кажа само, че нищо не е такова, каквото си го представяш — рече той. — И няма начин да се узнае кога ще се запознаеш с тях. Просто трябва да изчакаш.
— Чаках достатъчно дълго! — извиках аз.
И като видях, че лицето му остана безизразно, добавих иронично:
— Заблуждаваш се, ако си мислиш, че ще намеря някаква група жени в Лос Анджелис. Не знам дори откъде да започна да ги търся.
— Ще ги намериш, както намери мен — заяви той. — Както намери Мариано Аурелиано.
Изгледах го недоверчиво. Не можех да разсея подозрението си, че има някаква скрита злоба в него.
— Аз не съм те търсила — подчертах докачена. — Нито пък съм търсила Мариано Аурелиано. Повярвай ми, срещата ми с теб и с него беше абсолютна случайност.
— В света на магьосниците няма случайни срещи — отбеляза небрежно той.
И тъкмо се канех да му кажа, че не ми е необходимо неговото мнение, когато той добави със сериозен тон:
— Ще се запознаеш с тях, когато му дойде времето. Не е необходимо да ги търсиш.
С лице към стената, аз преброих до десет, след което се обърнах към него с усмивка и мило казах:
— Твоят проблем е, че си типичен латиноамериканец. Все отлагаш нещата за утре. Нямаш нагласата да ги завършваш навреме и докрай.
Повиших тон, за да не му дам възможност да ме прекъсне:
— Настоявам да се срещна с приятелите ти, за да ускоря нещата.
— Да ускориш нещата ли? — повтори с недоумение той. — Какво има за ускоряване?
— Почти всеки ден ми казваш, че е останало съвсем малко време — припомних му аз. — Ти самият непрекъснато ми повтаряш колко е важно да се запозная с тях, а всъщото време се държиш, сякаш имаш цяла вечност пред себе си.
— Повтарям ти го, защото искам да побързаш и да пречистиш съществото си, а не защото искам безсмислени постъпки, извършени възможно най-бързо — рече припряно той. — Не зависи от мен да ти ги представя. Ако зависеше, нямаше да седя тук и да слушам глупостите ти.
Той затвори очи и театрално въздъхна с мнимо примирение. Усмихна се, после измърмори меко:
— Твърде си тъпа, за да видиш какво става.
— Нищо не става — отвърнах му грубо аз, засегната от обидата. — Не съм толкова глупава, колкото си мислиш. Забелязах тази двойнственост в отношението ти към мен. Понякога имам ясното усещане, че не знаеш какво да ме правиш.
— Знам точно какво да правя — възрази ми той.
— Тогава защо все не можеш да вземеш решение, когато предложа нещо?
Думите сами излязоха от устата ми.
Изидоро Балтазар ме изгледа остро. За миг очаквах, че ще ме атакува с онези бързи, груби думи, които така добре използваше; че ще ме унищожи с безпощадна критика. Но гласът му беше изненадващо мек, като каза, че съм абсолютно права в преценката си.
— Аз винаги изчаквам, докато събитията направят избора вместо мен — потвърди той. — Но тогава пък действам бързо и енергично. И ще те изоставя, ако не внимаваш.