Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Но ти не си записал тези разговори. Не мога нищо да науча от тона или маниерите му.
Ласкал се засмя на загатнатото обвинение.
— Ние бяхме повече от смутени и нерешителни.
— Не ви обвинявам — каза Мартин. — Не и за това.
— А в какво ни обвинявате, г-н Бърк?
— В очевидното… Това, че Албигони не е предал веднага Голдсмит на полицията.
— Вече говорихме за това — каза Ласкал, поглеждайки отново през прозореца. Движеха се бързо на юг сред спокойния трафик в късната сутрин, минавайки покрай старите стъклени и бетонни курорти и околностите на Сан Клементе. — Г-н Албигони смяташе, че ако предаде Голдсмит, никога няма да узнае защо е убил тези деца. Дъщеря му. А той трябваше да знае.
Мартин се облегна напред:
— Албигони мисли, че Голдсмит ще бъде подложен на обща радикална терапия и никога повече няма да бъде Голдсмит. Дори нямаше да бъде поет.
Ласкал не отрече.
— Подозирам, че Албигони вярва, че онова което прави г-н Голдсмит добър поет е безусловно свързано с това, че е убиец — каза Мартин. — Това е една стара погрешна концепция, подкрепяна от науката, когато психологията беше пищящо пеленаче — това, че геният е близо до лудостта.
— Може би, но ако г-н Албигони научи, че има някаква връзка и че той е довел скорпион в къщата си и е загубил дъщеря си…
Мартин се облегна назад. Пол Ласкал отново се бе превърнал в платен служител на Албигони, човек, чиято работа бе да се съобразява с прищевките и емоциите на шефа си. Колко удобно бе за Ласкал да приема себе си по този начин.
— Кой сте вие, г-н Ласкал?
— Моля?
— Какво ви доведе при г-н Албигони?
— Нали не изследвате мен, доктор Бърк?
— Просто съм любопитен.
— Не на място — студено каза Ласкал. — Аз съм служител на г-н Албигони, а също и негов приятел — макар и не със същото социално положение, може би. Вие смятате това за симбиоза. Аз гледам на него като помагане на един велик човек да се справи с живота малко по-ефективно, да има повече време да върши това, в което е наистина добър. Перфектният лакей, бихте казали вие, но аз съм доволен.
— Не се съмнявам, че сте. Това е забележителен самоанализ, г-н Ласкал.
Пол Ласкал реагира студено:
— Ще пристигнем след 10 минути.
Когато той отива да спи, световете са негови. Той става велик крал или учен, влиза навсякъде. Като велик крал пътува където си поиска в собствената си страна със своята свита, дори тук, носейки със себе си всичките си усещания, той пътува в собственото си тяло, както пожелае.