Ловците

— Ако беше на мое място, Хуан, щеше ли да се обидиш?

Силвио не отговори веднага.

— Труден въпрос, Майк — призна той. — Мога ли да говоря открито?

— Разбира се — отвърна Макгрори.

— Поведението на Алварес е било възмутително — заяви Силвио. — Не се е обърнал към теб, преди да звъни в Пентагона, след това идва в кабинета ти и почти те обвинява в лъжа.

— Точно така.

— Подобни инциденти в миналото са били достатъчно основателна причина, за да повикат посланика за консултация и да оставят посолството без посланик неопределено дълго.

— Знам. Това е обида към посланика на САЩ!

Макгрори усети, че повишава глас, и побърза да вдигне чашата, след което дискретно се озърна, за да се убеди, че никой не е чул.

— Важното в случая е — продължи Силвио — да прецениш дали заради случилото се си заслужава да те отзоват за консултации. Ако има друг начин, просто им покажи, че си засегнат, при това с основание.

— Хуан, трябва да ти призная, че когато напуснаха кабинета ми, бяха наясно, че съм бесен.

— Нима?

— Точно така. Казах на Алварес направо, че казаното от тях е все едно да ме обвинят, следователно и правителството на САЩ, че не само провеждаме нелегални операции, ами че лъжем, че съм обиден, а накрая заявих: „Срещата приключи!“

— Значи са били напълно наясно — отбеляза Силвио.

— Ще са доста смутени, когато най-сетне разберат какво се е случило, че всичко е заради наркотици, че цялата тази работа със „Зелените барети“ и е пълен абсурд.

— Ако наистина са замесени наркодилъри, ще се окажеш прав, Майк.

— Ако обаче отнеса въпроса до Вашингтон — продължи Макгрори, — докато ме отзоват за консултации, Алварес сигурно ще се е върнал с подвита опашка, за да ми се извини. Аз, разбира се, ще приема извинението, но ще му натрия сол на главата. Няма смисъл да отнасям въпроса до секретаря.

— Съгласен съм с теб — кимна Силвио, посегна към бутилката „Темпус“ и наля вино и в двете чаши.

След това се чукнаха, а Макгрори рече:

— Високо ценя съветите ти, Хуан. Искрено ти благодаря.