Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
— По дяволите! — изруга Джъстин, обхванат отново от нерешителност. — Трябва ли да се опитам да изляза от шахтата, преди квазаманците долу да достигнат до очевидното заключение къде се намирам или да остана на мястото си и да се опитам да обезкуража преследвачите?
Не се наложи да решава. Изведнъж фигурата долу се превърна в лице и револвер и в шахтата прогърмя ехото от изстрел.
Изстрел напосоки, разбира се. Квазаманецът нямаше представа къде точно е Джъстин. Отговорът на кобрата бе значително по-точен и дори от това разстояние бронебойният лазер беше напълно достатъчен за такава цел. Стрелецът са строполи върху труповете под него. Появи се второ лице. Джъстин застреля и него…
Отдолу се чу звук от затваряне на врата. Секунда след това въжето до него започна да се вдига нагоре.
Той погледна изумено и преди да проумее какво става, скочи и отново се хвана за въжето. Отведнъж всичко му са проясни. След като бе стигнал до най-долния етаж, където го беше изпратил Моф, асансьорът изпълняваше поръчката на Джъстин и се издигаше.
За момента на Джъстин му се струваше, че е поне една крачка пред тях.
След изживяното вълнение асансьорът сякаш се издигаше с бързината на костенурка. Това даде възможност на Джъстин да огледа раните си. Двете му ръце, особено малките пръсти, бяха изпръскани с капчици разтопен метал от прегорената верига на белезниците. При притискането към омасленото въже гривните се впиваха в китките му. Нещо, вероятно кръв, бавно капеше от рана над лявото му око, която гореше като огън. Дори не беше разбрал, че мохите са били толкова близко до него. И мисълта какво е можело да се случи… или вече се бе случило…
Неприятното предположение го върна към действителността. Прецени, че кабината е три етажа под него. Когато вратата се отвори, ще се плъзне по въжето към нея с насочен и готов за стрелба бронебоен лазер. Ако квазаманците все още не са стигнали до етажа, ще скочи през тавана, ще се хвърли през вратата и ще се спусне към изхода, разчитайки на бързината и компютъризираните си рефлекси.
Под него вратата на асансьора се отвори… в същия момент кабината беше залята от светлина и в шахтата изтрещя залп от револверни изстрели.
Джъстин трепна и едва не се изпусна. Димът от изстрелите почти скри кабината. През него блясъкът от револверните изстрели изпълваше шахтата с неземна светлина. Отломки от разбита стомана хвърчаха във въздуха и разрушаваха всичко по пътя си.
За Джъстин краткият отдих от паниката беше свършил.
На трепкащата светлина точно пред себе си видя друга площадка. Когато преградният огън долу достигна своя максимум, той замахна с левия си крак и бронебойният лазер изряза върху вратата елипса. В тази напрегната секунда нямаше значение, че можеше по десетина квазамански стрелци да са обкръжили всяка врата на асансьора, че ако се беше огледал, може би щеше да намери решение, с което нямаше да разкрие присъствието си. От значение бяха само револверите долу, които всеки момент можеха да се насочат към него и желанието му да се измъкне от този смъртоносен капан. Джъстин изви крака си хоризонтално и силно се отблъсна с ръце от въжето. Удари овъглената елипса, тя се счупи като стъкло, а той излетя в коридора зад нея, блъсна се в отсрещната страна и с мъка успя да приклекне.
Коридорът беше празен.
Разтреперан, Джъстин остана един момент неподвижен, докато умът му се мъчеше да проникне в нереалността на положението, да разбере какво се бе случило. Квазаманците знаеха, че е в шахтата… ревът на револверните изстрели отдолу красноречиво го доказваше. Тогава защо не бяха завардени всички изходи от шахтата?
Дали защото мислеха, че е още върху покрива на асансьорната кабина?
Вероятно. Според тях оръжие, останало неоткрито при щателната проверка, едва ли можеше да е достатъчно мощно, за да убие двама мъже по-далеч от покрива. А и те нямаха представа колко високо може да скочи със серводвигателите.
Джъстин се изправи, пое си дъх и оцени обстановката. И в двете посоки коридорът беше дълъг около тридесет метра. По стените имаше врати с непонятни надписи. В далечния край образът му се отразяваше в стъклата на малки прозорци.
Малки, но вероятно достатъчно големи, за да се провре през тях. Джъстин избра по-близкия от двата края на коридора и затича с всички сили.
Почти успя. И макар за квазаманците охраната на всички изходи от асансьора да не беше от първостепенна важност, те не ги бяха забравили напълно. Собствените му стъпки заглушаваха звука от тяхното приближаване. За Джъстин първото предупреждение дойде от смразяващия кръвта крясък на мохото точно зад него. Той се извъртя, острите нокти докоснаха лицето му и тогава нанокомпютърът влезе в действие.