Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
— Това е само още едно приключение, нищо повече — напомни му Дризт. — Никъде не можеш да научиш толкова нови неща, колкото в земи, които са напълно различни от дома ти.
— Така е — съгласи се Кати-Бри. — Ала ми се струва, че за тези хора упадъкът се е превърнал в начин на живот.
— Те просто имат различни представи за това кое е правилно и кое не — отвърна Дризт. — Кой знае, може би обичаите на Севера ще им се сторят точно толкова обидни и неморални, колкото техните навици се струват на нас.
Останалите нямаха какво да отговорят на това. Бруенор, когото никоя от чудатостите на хората не можеше да учуди, само тръсна рижата си брада и продължи да се оглежда с любопитство наоколо.
Четирима непознати съвсем не представляваха необичайна гледка за мнемонските улици, ала чуждоземният им вид бързо събра цяла тълпа полуголи, мургави дечурлига, които просеха дребни монети. Търговците също не ги изпускаха от очи — общуването с чужденци обикновено им носеше печалба. Макар приятелите все още да не забелязваха, върху тях се бе спрял един особено алчен поглед.
— Е? — попита лукавият търговец гърбавия си другар.
— Магия, навсякъде магия, господарю мой — жадно изфъфли дребният, превит надве гоблин, разчитайки сигналите, които бе уловил с магическата си пръчка.
После я окачи на кръста си и добави:
— Най-вече в оръжията. И двата меча на елфа, секирата на джуджето, лъка на момичето и особено чука на гиганта!
За миг гоблинът се зачуди дали да не спомене и странния сигнал, който бе получил от магическата си пръчка за лицето на елфа, ала после реши, че няма нужда да притеснява бездруго избухливия си господар повече, отколкото бе необходимо.
— Ха-ха-ха-ха-ха — изкикоти се търговецът и доволно потри ръце, после се изпречи пред четиримата приятели.
Бруенор, който вървеше начело, се закова на място при вида на сухия, жилав мъж, облечен в жълто-червени одежди и яркорозов тюрбан с огромен диамант в средата.
— Ха-ха-ха-ха-ха — изсмя се мъжът отново, докато потропваше с пръсти по гърдите си, а широката усмивка разкриваше зъбите му, които до един бяха от злато и слонова кост. — Добра среща. Аз Сали Далиб, така мене нарича. Вие купува, аз продава. Добра сделка, добра сделка!
Търговецът говореше толкова бързо, че четиримата не успяха да разберат нито думичка и като се спогледаха и безпомощно свиха рамене, се наканиха да го заобиколят, за да продължат по пътя си.
Само че Сали Далиб нямаше намерение да се предаде така лесно и отново застана пред тях.
— Което вас трябва, Сали Далиб го има. И не едно, а по много. Пуши, забавлява, чете — всичко!
— Тютюн, жени и ръкописи на всички езици, които се говорят по света — преведе малкият гоблин. — Господарят ми търгува с всичко!
— Най-добро, само това продава! — увери ги Сали Далиб. — Което вас трябва…
— … Сали Далиб го има — довърши Бруенор вместо него и погледна към Дризт, сигурен, че и двамата си мислеха едно и също — колкото по-бързо се махнеха от Мемнон, толкова по-добре; един чудат търговец с нищо не бе по-лош от когото и да било.
— Коне — рече Бруенор на търговеца.
— Искаме да отидем в Калимпорт — обясни Дризт.
— Коне? Ха-ха-ха-ха-ха — отвърна Сали Далиб начаса. — Не става за дълъг път, не. Много горещо, много сухо. Камили трябва.
— Камили, конете на пустинята — обясни гоблинът, когато видя недоумението, изписано по лицата на четиримата приятели, и посочи някакво животно с гърбица, което следваше своя стопанин по улицата. — Много по-подходящи са за езда в пустинята.
— Нека бъдат камили тогава — изсумтя Бруенор и подозрително изгледа едрото животно. — Каквото и да е, стига да ни свърши работа!
Сали Далиб нетърпеливо потри ръце.
— Което ви трябва…
Бруенор вдигна ръце, за да прекъсне възбудения търговец:
— Знаем, знаем!
Сали Далиб прошепна нещо на помощника си, който незабавно хукна да изпълни нарежданията му, после поведе четиримата приятели през подобните на лабиринт улички на Мемнон. Изглеждаше, сякаш изобщо не откъсва крака от земята, докато си проправя път през тълпите от хора, ала въпреки това се движеше толкова бързо, че приятелите едвам смогваха да не изостават. Пръстите му не спираха неспокойния си танц нито за миг, но иначе изглеждаше съвсем безобиден и четиримата бяха по-скоро развеселени, отколкото разтревожени.
Най-сетне спряха пред една голяма шатра в западната част на града, квартал, който бе прекалено мизерен дори за представите на град като Мемнон. Зад шатрата Сали Далиб откри онова, което търсеше: