Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
Останалите конници, все още по-многобройни от противника си, продължиха настъплението.
Уолфгар изумено зяпна своята камила, после с всички сили стовари огромния си юмрук право между очите й. Зашеметеното животно чинно пусна ръката му и извърна замаяната си глава.
Само че Уолфгар още не бе свършил с подлото същество. Забелязал, че трима конници се насочват към него, той реши да изправи единия си враг срещу останалите. Застана под камилата и като напрегна яките си мускули, я повдигна от земята и я запрати право в средата на малката групичка конници. После бързо отскочи назад, точно навреме, за да избегне лавината от коне, ездачи, камили и пясък, която се изтърколи покрай него.
Миг по-късно, стиснал Щитозъб в ръка, младежът скочи сред падналите конници и размаха магическия чук, преди тримата разбойници да успеят да разберат какво става.
Двама конници успяха да си пробият път между двете по-малки камили, които бяха останали без ездачи, и се насочиха към Бруенор. Само че Дризт беше по-бърз — преди разбойниците да успеят да направят каквото и да било, пред тях се появи облак от черен мрак и им препречи пътя. Двамата мъже се опитаха да спрат, ала не успяха и се врязаха право в магическата тъма на елфа.
Това бе напълно достатъчно за Бруенор. Без да се бави и миг, той поднесе огнивото си към няколкото намазнени парцала, които държеше в ръка и, когато те пламнаха, ги запрати към черния облак.
Магията на Дризт бе толкова могъща, че скри дори кълбата горящи парцали, ала по писъците, които се разнесоха откъм черния облак, Бруенор разбра, че е улучил.
— Задължен съм ти, елфе! — провикна се джуджето. — Хубаво е отново да се бием рамо до рамо!
— Зад теб! — извика Дризт вместо отговор — точно в този миг един конник заобиколи черния облак, в който горяха другарите му, и препусна право към джуджето.
Бруенор светкавично се сви на кълбо и вдигна златния щит над себе си.
Конят не успя да спре, препъна се и запрати ездача си на земята.
Жилавото джудже незабавно скочи на крака и тръсна глава — ушите му бяха пълни с пясък. Когато възбудата от битката отшумеше, сигурно цялото му тяло щеше да бъде натъртено от копитата на коня, ала единственото, което Бруенор усещаше сега, бе сляпа ярост. Вдигнал високо секирата си, той се нахвърли върху конника, който тъкмо се изправяше на крака.
В мига, в който Бруенор стигна до разбойника и замахна с митралната брадва, над рамото му профуча сребристо сияние и мъжът рухна мъртъв. Повлечен от силата на замаха си, Бруенор не успя да спре навреме, прекатури се през тялото на убития си противник и падна по очи на земята.
— Следващия път предупреждавай! — извика той на Кати-Бри, плюейки пясък на всяка дума.
Кати-Бри дори не го чу — сега не й беше до това. Докато пускаше стрелата към противника на Бруенор, тя чу конски тропот зад гърба си и светкавично се приведе. Точно навреме, за да избегне закривения меч, който изсвистя край главата й, но успя само да пореже връхчето на ухото й. Миг по-късно, разбойникът, който я бе нападнал, вече се отдалечаваше в галоп.
Кати-Бри тъкмо се канеше да изпрати една от сребърните си стрели след него, когато видя, че изотзад се приближава още един разбойник, този път с копие и тежък щит в ръка.
Кати-Бри и Таулмарил се оказаха по-бързи. Само за миг момичето постави нова стрела в тетивата и я запрати към нападателя си. Тя се вряза в щита на разбойника, разцепи го надве и събори безпомощния мъж от седлото… право в лапите на смъртта.
Останал без ездач, конят му забави крачка и Кати-Бри успя да сграбчи юздите и се метна на гърба му с намерението да се впусне след разбойника, който я бе ранил.
Все още на гърба на своята камила, Дризт се извисяваше над противниците си и умело избягваше ударите им, като в същото време нито за миг не прекъсваше смъртоносния танц на двата ятагана. Отново и отново се нахвърляха бандитите върху му, убедени, че лесно ще улучат изправения в цял ръст елф, но всеки път оръжията им срещаха само въздух. Последното, което усещаха, докато се мъчеха да избягат, бе ледения допир на Сиянието или другия магически ятаган върху гърлото си.
Двама от разбойниците решиха да нападнат Дризт заедно и се приближиха отзад, опитвайки се да го изненадат в гръб. Без да залитне дори за миг, пъргавият елф се обърна върху гърба на камилата и вместо да нападат, противниците му трябваше да се отбраняват.
Уолфгар довърши последния от тримата конници, които беше повалил и се отдръпна встрани… право пред муцуната на упоритата си камила. Без да се замисли и за миг, той отново удари злобното същество, този път — с Щитозъб. Напълно безчувствено, животното рухна на земята.