Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
След като веднъж завинаги приключи с тази битка, Уолфгар най-сетне успя да се огледа наоколо и погледът му веднага бе привлечен от Дризт. За миг младежът остана загледан в него, следейки с възхищение мълниеносния танц на магическите ятагани, които ту се стрелваха надолу, за да отбият удара на закривения меч на някой от разбойниците, ту възпираха ръката на другия. Дризт щеше да се справи с двамата си противници за броени секунди.
В този миг Уолфгар видя, че зад елфа тихичко се промъква още един разбойник, вдигнал копие в ръка, за да го прониже в гърба.
— Дризт! — изкрещя Уолфгар и Щитозъб полетя право към елфа.
Първата мисъл на Дризт бе, че приятелят му е в опасност, но когато вдигна поглед и видя магическият чук да се носи право към колената му, бързо разбра какво става. Без да се поколебае дори за миг, той се преметна във въздуха и прелетя над главите на двамата си противници.
Разбойникът с копието нямаше време да съжалява, че жертвата му се бе изплъзнала — могъщият боен чук профуча над двете гърбици на камилата и размаза главата му.
Скокът на Дризт не само го спаси от копието на разбойника зад гърба му, но и ускори края на битката с другите двама злодеи. Изненадани от неочакваното движение, те се поколебаха за миг, ала дори и това бе достатъчно за елфа и той замахна надолу с всички сили, още докато се намираше във въздуха.
Сиянието потъна дълбоко в гърдите на единия от разбойниците. Другарят му успя да избегне острието на втория ятаган, ала дръжката на магическото оръжие закачи ръката му и го повали на земята заедно с тялото на мъртвия му другар. Дризт успя да се приземи на крака и светкавично замахна с двата ятагана, слагайки край на битката този път — завинаги.
Един конник, виждайки, че огромният варварин бе останал без оръжие, препусна към него с намерението да се възползва от неизгодното му положение. Уолфгар видя галопиращия към него кон и светкавично измисли отчаян план. В мига, в който жребецът почти го бе достигнал, той се престори, че се кани да отскочи вдясно — встрани от меча на конника, точно както нападателят му очакваше. В следващия миг обаче младежът мълниеносно смени посоката и се хвърли право пред препускащия кон.
Варваринът издържа страховития сблъсък без да падне, вкопчвайки ръце във врата на животното. Краката му се увиха около предните крака на коня и той се претърколи назад, повличайки жребеца със себе си.
После напрегна железните си мускули и дръпна с всичка сила — конят и ездачът прелетяха право над главата му.
Изуменият разбойник успя само да изкрещи ужасено, преди конят му да се строполи на земята с главата напред. Когато животното най-сетне се изтърколи встрани, разбойникът бе потънал до кръста в горещия пясък. Единствено двата му крака останаха да стърчат отгоре, нелепо увиснали на една страна.
С брада и ботуши, пълни с пясък, Бруенор се огледа наоколо, изгарящ от желание за бой. Телата на двете камили го бяха скрили от погледите на повечето нападатели, а в това време приятелите му вече се бяха справили с почти всички злодеи!
Джуджето изскочи от прикритието на двете камили и заудря по щита с брадвата си, опитвайки се да привлече вниманието на някой разбойник. Недалеч от него един конник тъкмо се канеше да пришпори жребеца си и да избяга, когато до ушите му достигна вика на джуджето:
— Ей, ти! — провикна се Бруенор. — Върни се, сине на оркска блудница!
Убеден в несъмненото превъзходство, което конят му даваше над джуджето, разбойникът не можа да отмине възможността да си отмъсти за обидата и препусна към него, размахал закривения си меч.
Бруенор вдигна златния си щит, за да отбие удара, после бързо заобиколи коня и застана от другата му страна. Разбойникът се обърна, за да нанесе нов удар, ала ниският ръст на Бруенор отново му помогна — почти без да се навежда, той се мушна под корема на животното и щом излезе от другата му страна, светкавично вдигна митралната брадва. Острието се впи в бедрото на объркания мъж и когато той се преви от болка, джуджето сграбчи тюрбана и част от косата му и го смъкна на земята, където митралната брадва с лекота потъна във врата му.
— Твърде лесно беше! — изръмжа Бруенор и пусна безжизненото тяло на земята.
После се огледа за нова жертва, ала битката беше свършила — в падината вече нямаше живи разбойници. Единствено Дризт и Уолфгар, който отново стискаше завърналия се Щитозъб, стояха недалеч от него.
— Къде е момичето? — извика Бруенор, но погледът на Дризт и ръката му, която сочеше нещо, бързо го успокоиха.
Върху една висока дюна встрани от тях, Кати-Бри бе възседнала коня на разбойника, когото беше победила, и оглеждаше пустинята, здраво стиснала Таулмарил в ръка.