Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
Последният самолет беше все още на катапулта, с двигатели на излетен режим, когато на глисадата се показаха светлините на първия кацащ. Секунда по-късно катапултът сработи и на палубата се възцари необичайна тишина.
Джейк се наведе настрани и погледна зад платнището. Риъл бе скочил на палубата и с лявата ръка притискаше слушалките си. Дясната, с ръкохватката за светлините, държеше вдигната над главата си, за да видят колегите му, че палубата не е „чиста“. Разчетът на средния катапулт работеше с бясна скорост — слагаха защитния капак на совалката и прибираха останалото оборудване. Докато се намираха в зоната за кацане, не можеше да се подаде сигнал за чиста палуба.
— Действайте, хора, — изгърмя гласът на Шефа от палубните говорители. Изглежда вярваше, че подчинените му се справят най-добре, когато ги подканя. Във всеки случай не се поколеба да продължи: — Имаме Фантом на глисадата. Омитайте се.
Последният трактор пресече ограничителната линия до острова, но трима от разчета продължаваха да се борят с капака.
Джейк вдигна шумофона от едното си ухо и чу как Риъл потвърди доклада на пилота за топката.
Шефът отново се обади по говорителите:
— На топката е. Искам палубата да се очисти сега!
Разчетът вече тичаше към пътеката около палубата. Джейк погледна назад. Фантомът беше на около половин миля, на около двеста фута височина и бързо се приближаваше. На колесника му отпред, подобно на стоп-светлини имаше три малки лампи — червена, жълта и зелена, които се командваха от указателя за ъгъла на атака. Червената означаваше недостатъчна скорост, жълтата — зададена скорост и зелената — прекалено голяма скорост. Когато Джейк се вгледа, светеше жълтата, но в следващия миг светна червената.
— Скоростта ти пада — предупреди Риъл пилота. — Малко газ. — Самолетът прелиташе през вихрите зад острова. Двигателите завиха на по-високи обороти, но след миг грохотът отново намаля.
Червената светлина угасна и на нейно място светна зелената.
— Чиста палуба — извика помощникът на РК-то.
— Чиста палуба — потвърди Маккой и свали дясната си ръка. Секунди по-късно Фантомът пресече рампата с ревящи двигатели и търсеща кука. Куката се удари в палубата сред водопад искри, след нея и колесникът. Закачи въже номер две. Двигателите излязоха на излетен режим, но уловен в следващия миг самолетът се закова на място. Фаровете за кацане угаснаха. Дежурният вече тичаше към самолета, подавайки сигнал с палките си за вдигане на куката. Не след дълго Фантомът напусна полосата със сгънати криле.
В същото време Маккой даваше оценката си на наблюдателя, който я записа в своя дневник.
— Малко загуби скорост по средата, о’кей на второ.
Маккой погледна към Джейк.
— Добър заход. Играеща палуба, намалена видимост — справи се чудесно. Бас ловя, че не мога да кацна така в лайняна нощ като тази.
След това отново се качи на палубата, слушайки радиото. Следващият току-що бе излязъл от мътилката. Пак Фантом. Бореше се повече, но и той успя да кацне. Третият Фантом мина сам на втори кръг, а четвъртият — по команда на Маккой. Явно кацанията щяха да се проточат.
Един от наблюдателите даде слушалките си на Джейк. Той ги сложи точно навреме, за да чуе доклада за топката от РА-5С „Виджилънт“.
За Джейк Виджилънт беше най-красивият самолет на Флота. Конструкторите му бяха отредили роля на свръхзвуков ядрен бомбардировач във времето, когато атомните бомби все още бяха доста големи. Бомбата се носеше в тялото и се изхвърляше през специален люк между соплата. Не след дълго във Флота откриха, че този метод на бомбопускане не е сполучлив — бомбата оставаше в спътната струя на самолета прекалено дълго, понякога цели секунди, преди да започне свободното си падане. Никой не можеше да изчисли къде точно ще бъде попадението, а имаше и голяма вероятност бомбата да се удари в самолета, преди да се отдалечи. Затова Виджилънтите станаха разузнавачи — на мястото на бомбата бяха монтирани допълнителни резервоари за гориво, а под корема на самолета — фотоапаратура.
Самолетът беше изключително бърз — без проблеми достигаше скорости над Мах 2. За това помагаха голямата стреловидност30, удълженото тяло, острият, като игла нос и двата огромни двигателя с форсаж. За сметка на това, кацането с Виджилънт на самолетоносач беше кошмарно. Джейк смяташе, че пилотите на Виджилънт са супермени, най-добрите. И все пак най-много кураж бе необходим на тези, които се возеха отзад. Те яздеха този див кон, без да могат по никакъв начин да влияят на съдбата си. Още по-лошо: кабината на навигатора беше отделена от тази на пилота и имаше само два миниатюрни люка. Те не виждаха нито напред, нито назад, а зрителното поле от двете страни бе крайно ограничено. Навигаторите на А-6, които седяха до своите пилоти и имаха идеален обзор, се отнасяха с голямо уважение към колегите си от Виджилънт. „Все едно да летиш в собствения си ковчег“ — казваха те и потръпваха в суеверие.
30
стреловидност — ъгълът, който сключва предният ръб на крилото с напречната ос на самолета